На дъното на язовир „Копринка“ край Казанлък, под милиони кубически метри вода, вече седем десетилетия спи Севтополис – величествената столица на тракийския владетел Севт III. Този древен град, основан през IV век пр.н.е., днес е недостъпен за посетителите, превръщайки се в българския аналог на митичната Атлантида.
Археологическа надпревара с времето
Историята на откриването започва през 1948 г. при мащабното строителство на язовир „Георги Димитров“. Екип от археолози, воден от проф. Димитър П. Димитров и проф. Мария Чичикова, провежда спасителни разкопки до 1954 г. Те успяват да документират изключително добре планиран град с ортогонално градоустройство, крепостни стени и сложна инфраструктура, включително канализация, преди той да бъде окончателно потопен.
Град с владетелска амбиция
Севтополис не е просто укрепено селище, а истински политически център. В сърцето му е издигната цитадела с луксозна владетелска резиденция. Разчитането на мраморна плоча с надпис на старогръцки език, открита през 1953 г., позволява на учените да идентифицират града и да разкрият религиозната роля на мястото, където са се почитали Дионис и Великите богове.
Сплав от култури
Битът на жителите е бил белязан от интересен баланс между елинистически архитектурни модели и дълбоко вкоренени тракийски традиции. В домовете археолозите откриват глинени култови огнища – есхари, които свидетелстват за местните ритуали. Търговските връзки на града са били изключително активни, простиращи се чак до Тасос и Родос.
Мечтата за изплуването на Севтополис
Въпреки че градът е разрушен при нашествие и покрит от водите на язовира, надеждата той да бъде видян отново не е угаснала. През 2005 г. арх. Жеко Тилев представи смел проект за изграждане на защитен пръстен, който би позволил изпомпването на водата около руините и превръщането им в музей на открито. Макар и все още нереализирана, тази идея напомня на света, че един от най-ценните тракийски паметници продължава да пази тайните си под повърхността на язовира.
