Този текст е публикуван преди близо 10 години във в. Монитор.
От ТРГ го припомняме отново, поради фундаменталното му звучене с днешна дата, с оглед на последните изяви на Кабаиванска, която вместо да си гледа пеенето, се меси в политиката и обществените отношения, които я правят за смях на публиката..
Тези отоманци не са посегнали на най-святото ни – на църквите, твърди певицата
В навечерието на 22 септември, когато празнуваме обявяването на Независимостта на България от Турция, „оперната дива“ Райна Кабаиванска се пита дали турското робство всъщност е било точно робство. В интервю пред Елена Кръстева в „Монитор“ певицата заявява:
„С днешна дата аз си задавам въпроса дали това петвековно турско робство наистина е било робство? Свързвам всички тези международни събития днешни, страшни, с този религиозен фанатизъм. Имало ли е робство, когато ние сме си останали християни? Нашите черкви са съществували. А сега на християните им режат гърлата! Значи тези отоманци, които са ни направили на роби, не са посегнали на най-святото, на същността на един народ. Защо сме оживели като българи, ако сме били под турско робство?“
„Помните ли, че когато Тодор Живков реши да дава на турците български имена, те си отидоха в Турция? – продължава Кабаиванска. – Така че това турско робство е било много прогресивно – хора от три религии – християни, евреи, мюсюлмани – са живеели мирно заедно. А днес в 2014 година да се колят хора за религия е ужасно! Това е някаква колективна лудост. Фанатизъм!“
Знаменитата оперна дива е у нас за поредния си майсторски клас в Нов български университет. В края на годината певицата ще празнува 80-годишнината си с галаспектакъла „Райна Кабаиванска представя звездите на операта”.
Пред „Монитор“ звездата си спомня някои от великите личности, които са посещавали дома на родителите й в София в годините на нейното детство. Един от тях е бил писателят Елин Пелин, който веднъж й казал: „Ти запомни: Дъб в саксия не расте”.
„Елин Пелин беше висок и хубав…, – казва Кабаиванска. – Бяха приятели с баща ми, който беше много вдъхновен човек. Рядка личност, винаги имаше вулкан от идеи. Беше ветеринарен лекар на пристанището в Бургас и така се запознали с майка ми, но винаги с много широки интереси. Пишеше книги например, псевдонимът му беше Марко Поло. Той направи „Балкантурист” и си спомням, че казваше на мен и братчето ми: „България може да стане Швейцария на Балканите”. Това е било преди 70 и повече години! Той направи първите хотели на Златни пясъци.
Освен това всичките художници и писатели му бяха приятели и той правеше културни бригади по селата. Водеше Елин Пелин да си чете разказите и актьори да рецитират. Нещо невероятно! Баща ми беше комисар по снабдяването едно време и така организираше нещата: „Ела да ми четеш в еди-кое-си село, а пък аз ще ти дам една луканка”. Понеже в хотелите, които построи, сложи картини на българските художници, го набедиха в буржоазност. Пролетариатът не е това… Но нека не ровим, болезнена е тази тема…“
Кабаиванска твърди, че не е добре да се ровим в миналото си по времето на тоталитарния режим: „Стига с тази тема, колко години минаха! Моето (досие – бел. ред.) не искам да го видя! Артистът трябва да се изявява, а пък в какъв режим ще го прави, е въпрос на случайност. Казват, че Караян е бил нацист? Не може да го обвиняваш в това, само защото е почнал да работи в Нацистка Германия. Ами той се ражда, той е диригент, трябва да дирижира някъде. Това е режимът!
Аз съм се родила тук и когато ми направиха договор за Метрополитън опера, отидох с червения паспорт да взимам американска виза. И се кълнях, че никога не съм била член на комунистическата партия, което е истина, че никога не съм била в младежки комунистически съюзи. Кълна се като нищо! Как няма да се кълна? Трябва да пея, аз съм артист, трябва да отида в Метрополитън!
Отивам да си взимам българска виза в посолството и нашият посланик ми казва: „Пък ти като си в Ню Йорк, пооглеждай се малко, пък после ела да си поприказваме”. Викам: „Разбира се” Сигурно го има в моето досие, но никак не ме интересува. Отидете да го прочетете. Това е пътят на артиста – или ще се изявява, или ще стои вкъщи политически затворник.“
Източник: Монитор, „Площад Славейков“
