Методи Савов е човек, който е докоснал небето. Като алпинист и оператор на БНТ, той е преживял кошмарната нощ на 8750 метра до върха на Еверест, борейки се за всеки дъх в зоната на смъртта. Днес обаче неговата борба е различна – той се бори за оцеляване в ежедневието, с пенсия от едва 350 евро.
Вместо в собствено жилище, легендарният спортист живее в Дома на ветераните на културата. За него признанието от държавата остана само в тържествените думи и металните знаци, които не могат да запълнят празната чиния или да платят сметките за лекарства.
„Героизмът вече не ме интересува, сега се чудя как да си платя таксата, за да съм тук, а не на улицата. Близо съм да почна да прося“
Историята на Савов е изпълнена с върхове и трагедии. През 1984 г. той и Иван Вълчев покоряват Еверест по „Жестокия път“ (Западния гребен). Цената на този триумф е висока – тежки измръзвания, които по-късно налагат частична ампутация на ходилата. Но това е само част от неговия опит. Савов е катерил северната стена на Айгер, изкачвал седемхилядници в Памир и Хиндукуш, а през 1981 г. е достигнал 8200 метра на Лхотце.
Неговите приключения не спират до планините. Той е плавал от Созопол до Буенос Айрес, водил е зимни експедиции по Анапурна и е ръководил високопланинската спортна база Белмекен. През 2004 г. отново е начело на национална експедиция до Еверест.
Днес Савов се чувства предаден от институциите. Той споделя, че отнемането на званията като „Герой на труда“ го е оставило без финансова опора. Савов не търси милостиня, а справедливост – подкрепа, подобна на тази, която получават олимпийските шампиони. За него почетните знаци от президента са празни жестове, които не могат да заменят реалната грижа за хората, които са дали здравето си за славата на България.
В момента той оцелява благодарение на подкрепата на своите приятели, докато продължава да се пита защо държавата обезпамети тези, които са постигнали световен успех в името на страната.
