На 11 ноември 1918 г. светът става свидетел на историческото възраждане на Полша. След дълги 123 години, през които страната не съществува като суверенна единица, тя най-накрая възстановява своята независимост. Този знаков ден е неразривно свързан с края на Първата световна война и поемането на военното командване от харизматичния Юзеф Пилсудски.
Събитията се развиват стремително: на тази дата Регентският съвет във Варшава прехвърля върховното командване на полските военни сили на Пилсудски. Само три дни по-късно, на 14 ноември, той получава и останалите държавни правомощия, превръщайки се в централната фигура на новородената държава.
Изтрити от картата на Европа
Пътят към свободата е бил дълъг и болезнен. Полша е изтрита от картата на Европа в три отделни етапа, разделена между Русия, Прусия и Австрия. Първият удар е нанесен през 1772 г., следван от нови раздели през 1793 и 1795 г. С последното споразумение от 24 октомври 1795 г. полската държавност официално прекратява съществуването си.
Въпреки липсата на официална власт, националният дух на поляците остава непокърним. През XIX век избухват множество въстания, които обаче са жестоко потушени, а населението е подложено на агресивни политики за русификация и германизация. Прозорецът за промяна се отваря едва с Първата световна война, когато бившите владетели на полските земи се оказват в конфликт помежду си или губят силата си.
Войната като шанс за свобода
През 1915 г. германските и австро-унгарските сили изтласкват Русия от голяма част от територията. През 1916 г. Централните сили обявяват създаването на Полско кралство, но това е по-скоро марионетна държава с неясни граници и ограничена независимост.
Юзеф Пилсудски, който ръководи полските легиони, проявява непоколебимост и през 1917 г. отказва да положи клетва за вярност към императорите на Германия и Австро-Унгария. Това води до неговото интерниране, а легионите са разформирани или поставени под чужд контрол.
Едновременно с това в Париж се формира Полският национален комитет, ръководен от Роман Дмовски и Игнаци Ян Падеревски. С подкрепата на Антантата е създадена полска армия под командването на генерал Юзеф Халер, която се превръща в мощен инструмент за постигане на националните цели на Запад.
Визията на Удроу Уилсън
Ключов момент за бъдещето на страната е 8 януари 1918 г., когато президентът на САЩ Удроу Уилсън включва полската независимост в своя програма за следвоенния ред. В 13-ата точка той настоява за създаването на независима полска държава с територии, обитаеми от полско население, и гарантиран свободен достъп до морето, подкрепено от международно споразумение.
От декларацията до реалната власт
Официалното обявяване на възстановяването на Полша е направено от Регентския съвет на 7 октомври 1918 г. На 10 ноември Пилсудски се завръща триумфално във Варшава след освобождаването си от затвора в Магдебург. На следващия ден, 11 ноември, с подписването на примирието на Западния фронт, той поема военното ръководство.
Така 11 ноември се превръща в символ на свободата. Въпреки това, изграждането на Втората полска република продължава още години, изисквайки обединяването на разпръснатите земи, създаването на общи институции и трудния процес по определяне на новите държавни граници.
