Една от най-тежките трагедии в историята на българската пожарна се разиграва на 4 септември 1999 година край бобовдолското село Големо село.
Шестима млади служители на МВР загиват при опит да потушат пожар, обхванал склад с десетки тонове взривни вещества. След продължило години разследване и съдебни дела никой не е признат за виновен.
В късния следобед в землището на селото избухва пожар в сухи треви. Подхранвани от растителността, пламъците бързо достигат до Склад №3 от комплекса на Централните взривни складове.
Към мястото незабавно са изпратени дежурни екипи на полицията и пожарната в Бобов дол. При пристигането си служителите започват да гасят огъня, без да разполагат с пълна информация за съдържанието на помещението и огромната опасност, пред която са изправени.
Докато шестимата мъже се опитват да овладеят пламъците и да предотвратят разрастването на бедствието, в 18:15 часа складът избухва.
Взривът е опустошителен. Постройката е изравнена със земята, а ударната вълна отнема живота на всички служители, намиращи се в непосредствена близост. Останките им са разпръснати на стотици метри от епицентъра.
Само по стечение на обстоятелствата трагедията не придобива още по-големи мащаби и не засяга близките населени места.
Последвалото разследване установява, че в Склад №3 са били съхранявани приблизително 52 тона тротил и други взривни материали. Помещението било собственост на мините, но било отдадено под наем на софийската частна фирма “Лазарит“, собственост на проф. Славчо Лазаров.
Огромното количество експлозиви предизвиква детонация, срещу която изпратените на място пожарникари и полицаи практически не са имали шанс.
След трагедията разследващите работят по няколко основни версии. Едната е за умишлен палеж, с който евентуално да бъдат прикрити липси на взривни вещества или незаконна търговия.
Разглежда се и версията за груба небрежност. Сред проверяваните обстоятелства са непочистените сухи треви около складовете, липсата на достатъчно добре поддържани противопожарни просеки и нарушенията при съхранението и обезопасяването на взривните материали.
Прокуратурата повдига обвинения срещу собственика на “Лазарит“ и трима бивши изпълнителни директори на мини “Бобов дол“. Те са подведени под отговорност за немарливост и неспазване на правилата за безопасност.
След години съдебни процеси обаче всички подсъдими са оправдани. Отхвърлени са и финансовите искове на семействата на загиналите. Така за смъртта на шестимата мъже, част от които оставят след себе си малки деца и бременни съпруги, няма нито един наказан.
Загиналите служители са повишени посмъртно. Командирът им получава звание “капитан“, а останалите – “младши лейтенант“.
При изпълнение на служебния си дълг живота си губят:
капитан Крум Зарев – на 39 години;
младши лейтенант Иван Факирски – на 32 години;
младши лейтенант Венцислав Георгиев – на 27 години;
младши лейтенант Бисер Калистратов – на 25 години;
младши лейтенант Ивайло Иванов – на 26 години;
младши лейтенант Ивайло Парасков – на 27 години.
Всяка година на 4 септември служители на МВР и Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ се събират пред паметната плоча в Районното управление в Бобов дол.
С едноминутно мълчание и вой на сирени те почитат паметта на шестимата си колеги, загинали при опита да спрат бедствието. Повече от четвърт век по-късно трагедията продължава да напомня за цената на служебния дълг и за въпроса, останал без отговор – кой носи отговорност за смъртта им.
