Естрадната легенда Христо Кидиков днес празнува 80-годишния си юбилей!
Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. В семейството баща му е свирил на китара и мандолина, въпреки че е ветеринарен лекар. От баща си Кидиков изпитва любов към старите градски песни. Именно баща му е първият му учител по китара.
След това Христо Кидиков започва да свири на цигулка в продължение на четири години – от трети до седми клас. От седми клас пее във вокална група.
Решава да се занимава с музика и през 1963 г. влиза в Музикалното училище в Пловдив, което завършва през 1967 г. Бил е в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова. Изкарва казармата в Сливен, където две години пее в оркестър към Трета армия и получава различни награди за военна песен.
От 1969 до 1971 г. следва в Естрадния отдел на Българската държавна консерватория и е приет в класа на Ирина Чмихова. От този клас излизат Маргарита Хранова, Михаил Йончев и Мустафа Чаушев.
От 1971 г. се занимава професионално с музика като певец.
От 1972 до 1980 г. Кидиков работи с оркестър „София” и заедно с Доника Венкова са негови солисти. Единственият записан дует на Кидиков с Доника Венкова е песента „Твой съм аз” от 1974 г. От времето на тези години е популярният пловдивски израз „Майна, цъкни вефа да чуем Кидика как се дере”. През 1975 г. „Балкантон” издава първата му дългосвиреща плоча (кат. н. ВТА 1638). До 1984 г. работи в ГДР. От 1983 г. работи в Естрадния отдел на армията като солист на група „Сребърни звезди”, където пее до 1991 г. Оттогава е на свободна практика.
Участвал е в конкурса „Интерталант” в Чехия (специалната награда на журито), Х световен фестивал на младежта и студентите в Берлин – 1973 г., „Шлагерфестивал”, Дрезден – 1978 г. (специалната награда на Комитета за култура и изкуство), и фестивала „Гала 81″ в Хавана (трета награда). Някои от песните, които изпълнява на конкурси и фестивали в България, печелят награди:
„Хоро” (м. Тончо Русев) – специална награда на фестивала „Златният Орфей” – 1975 г., „Младост” (м. Христо Николов) и „Пролет ’75” (м. Тончо Русев) – първа награда на радиоконкурса „Пролет” съответно през 1974 и 1975 г. През 1981 г. му е присъдена трета награда на фестивал в Куба, а през 1996 г. – и награда за цялостно творчество на същия фестивал. Песента от репертоара му „Македонка” е обявена за „Мелодия на годината” на 1994 г. През 1997 г. печели първа награда на фестивала „Песен за Варна”. От 1972 г. до днес съществява концертни турнета и изяви в Русия, Куба, Полша, Германия, Чехия, Унгария, Сърбия, Алжир и др. Има записани още дуети – със Стефка Оникян на песента „Море” (1985) и „Далечно танго” с Диди Господинова (1986).
През 1996 г. продуцира и записва юбилейния си албум „Василена”, в който освен едноименния хит, записва хитовете „Циганко, не тръгвай”, „За наше здраве”, както и юбилейната „На 50 години”. Специален гост в албума е Ася, водеща на някогашното предаване „Невада”, с която в дует записва песента „Семеен портрет”. Всички песни са по текстове на Живко Колев, като той е и беквокал в песните. Записите са реализирани в студиата „Контрапункти” и „Спешен случай”, а издателите от „Арпи саунд” честитят на Христо Кидиков неговия двоен юбилей: 25 години творческа дейност и 50 години житейски път.
През същата година „RAINBOW” издава и първата компилация на Христо Кидиков – „The Best” – за пръв път е издаден негов албум на компактдиск. Албумът включва както емблематични песни от репертоара на Кидиков като „Хей, живот, здравей, здравей!”, „Приказка”, „Парк” и „Хоро” – всички в оригиналния си аранжимент на Тончо Русев, така и някои по-нови хитове като „Македонка” и „Сузана”, както и китка стари шлагери. В компилацията има и нови песни, неиздавани преди това. Включени са пет дуета с Иво Танев, като два от тях са световните хитове „My way” и „O sole mio”. Някои от песните са по музика и текст на Иво Танев
В края на 2005 г. заедно с Маргарита Хранова участва в музикално-сценичния спектакъл на Найден Андреев „С цвят на изтрито червило”, където играе ролята на циганин. В края на 2006 г. Христо Кидиков отбелязва подобаващо своята 60-годишнина с концерт във Военния клуб в София.
През май 2007 г. издава своята биографична книга по името на най-големия си хит „Хей, живот, здравей, здравей”.
Женен е, има трима синове. Най-големият му син Николай Кидиков е композитор. На 11 ноември 2011 г. сключва брак за трети път.
През 2011 г. пише втората си книга „Цъкни Вефа” с приложен диск към нея. През същата година на музикалния пазар излиза компилацията му „Златните хитове”, включваща 22 най-хубави песни от репертоара на певеца.
През 2012 г. певецът празнува юбилейния си концерт „40 години на сцена”, отбелязан със серия концерти из страната, започнали от София. На концертите вземат участие Маргарита Хранова, Доника Венкова и други.
През 2016 г. Кидиков пише книгата си „Живот и песен” с приложен диск към нея на последния си албум „Михаела” и изнася серия концерти из страната по случай двойния си юбилей: 45 години на сцена и 70-и житейски юбилей през септември и октомври същата година, на които вземат участие поканени от Кидиков български поппевци.
На 13 септември същата година, на юбилейния си концерт в Античния театър, Христо Кидиков официално представя албума си „Михаела”, съдържащ 13 песни, и е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив”, с решение на Общински съвет – Пловдив от юни същата година заради „Изключителния принос на Христо Кидиков в развитието на музикалния живот в Пловдив и във връзка с навършването на 70 години от рождението му и 45-годишна творческа дейност”. Връчено му е отличие – знак с герба на града, придружен със символна лента с цветовете на знамето на Пловдив.
На сцената заедно с Кидиков пеят редица български певци, като Йорданка Христова му подарява лавров венец. През същата 2016 г. на музикалния фестивал „София 2016″ Христо Кидиков и Маргарита Хранова изпълняват дуетната си песен „Различен свят”, която печели първа награда.
Известни песни от репертоара на Христо Кидиков са:
„Твоят мъжки път” („Хей, живот, здравей, здравей”), „Хоро”, „Твой съм аз” (дует с Доника Венкова), „Приказка”, „Парк”, „Пролет ’75”, „Среднощни вълнения”, „Щедро време”, „Сандокан”, „Сузана”, „Македонка”, „Василена”, „Момиче в дъжда”, „Младост”, „Срещи”, „Приказка за наше село”, „Чародейци на земята”, „Всеки миг е лято”, „Моряшки род”, „Истински приятел”, „Старшината на ротата”, „Идвайте си”, „Мъжки сълзи”, „Циганко, не тръгвай”, „За едната чест”, „Живот и песен”, „Назад в годините”, „Михаела” и др. В репертоара си певецът често включва една или китка от няколко стари градски песни. От 70-те години експериментира в българския фолклор, като изпълнява и авторски песни на фолклорна основа в популярната музика: „Хоро” (1974), „Чула баба, разбрала” (1975), „Задявка” (1977), „Македонка” (1994), „Назад в годините” (1998), „Катерино моме” (2007), много потпури от стари шлагери.
