За никого не е тайна, че трудовите възнаграждения в България са най-ниски в целия Европейски съюз.
Точно на 9 май, когато отбелязваме Деня на Европа, синдикалистите от КНСБ обявиха какви трябва да станат доходите у нас в рамките на следващите 3 години.
Доходите трябва да бъдат увеличени номинално с 12-15% през всяка от следващите три години. До 2022 година средната работна заплата трябва да достигне 1000 евро и 450 евро минимална работна заплата. Това за нас е абсолютно възможно и изпълнимо, стига да има адекватни действия на правителствата и на частния бизнес.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция, на която беше представен Годишният доклад по колективно договаряне на заплатите за 2018 година и очакванията за ръста им през 2019 година. Силното потребление през изминалата година доведе до допълнително търсене на работна сила. Имаме горещ пазар на труда, който допълнително се нагорещи, особено в индустрията. Вече около 35% от предприятията в индустрията заявяват, че има недостиг на работна сила.
Това доведе до нарастване и на доходите. Общо увеличението е около 9,4%. Явно заради по-високата инфлация реалният ръст на средната работна заплата е около 6,4%, заяви Димитров.
Увеличението, което си поставихме като цел миналата година, беше средно 12%, така че в някаква степен се приближаваме през настоящата година. 12-15% е нашата препоръка към синдикатите по места да поискат през настоящата година. Нашата кампания, която водим от преди няколко години, смятаме за сравнително изпълнена. Не сме изпълнили целта си, но сме доста близо. В последните седем години заявявахме, че заплатите трябва да се вдигнат чрез преразпределение на добавената стойност между капитала и труда.
От 2012 година досега тази тенденция в произведеното като цяло се измества в полза на труда, макар и по-бавно отколкото ни се иска.
Показателят в това е отношение е компенсация на наемния труд в брутния продукт, който мина 100 млрд. лева през 2018 година. През 2012 година този показател е 36,9%, а през 2018 година отношението е 43,1%. Повече от 7 млрд. лева са преминали от капитала през труда. Това е съвкупният резултат. Това не стига, едно реално съотношение, каквото е в Германия, е 50-55%. Това трябва да се гони като пропорции между труда и капитала от общо произведения продукт, посочи синдикалистът.
Покритието с колективно трудово договаряне е около 30%. Договорените заплати, които ние договаряме, се отнасят за почти 700 000 души. Най-общо тези числа се разпределят между реалния и бюджетния сектор повече към бюджетния, по-малко към частния, за голямо съжаление.
С това покритие, по данни на Националния статистически институт, наетите получават средна брутна заплата с 12% по-висока в сравнение с тези в съпоставими отрасли, където няма синдикати и колективни трудови договори. Целта е да удвоим покритието, което имаме в момента.
Това е единственият начин без стачка и бой по улиците да се разпредели справедливо добавената стойност между труда и капитала. Ние сме дали преди два месеца конкретни предложения при министъра. Това за нас е изключително важно, това е пътят, чрез който хората могат да постигнат справедливост на работното си място, това е индустриалната демокрация, да имаш право на глас на работното си място. Час по-скоро през правната рамка да подобрим механизмите и да осигурим по-добро покритие във всички сектори на икономиката, подчерта президентът на КНСБ.
Трябва да се разработят модели на договаряне на заплата за издръжка. Вече няма време или поле за отлагане, ние ще предложим нашето виждане още през тази година. Има такива модели. Според нас тези модели трябва да станат водещи при договарянето на какви заплати хората трябва да получат, за да живеят сравнително достойно в България. В
София някои предлагат заплати за продавачки от 1300-1500 лева, но според нас трябва да е 1600 лева, каза още Пламен Димитров.
