Кметът на община Кричим Атанас Калчев излезе с категорична позиция след убийството на Георги Кузев и последвалите разкрития на пловдивската полиция, завършили с ареста на 18 души от организацията “Кръв и чест“.
Той подчерта, че групата не представлява изолирана местна компания от футболни запалянковци, а е част от международна неонацистка мрежа с дълбоки корени и установена история на насилие.
Движението възниква във Великобритания през 1987 г. и е исторически свързано с “Комбат 18“, като името му произлиза от лозунг на Хитлерюгенд, информира Plovdiv24.bg. Мащабът и опасният характер на структурата се доказват от факта, че германското ѝ подразделение е забранено още през 2000 г., а Канада официално включва “Кръв и чест“ и “Комбат 18“ в списъка си на терористичните организации.
“Кръв и чест” не е просто име на местна пловдивска компания от крайни футболни фенове.
Ето какво написа кметът Калчев във фейсбук:
“Кръв и чест” е международна неонацистка мрежа, възникнала във Великобритания през 1987 г. и исторически свързана с “Комбат 18”. Името ѝ е лозунг, свързан с Хитлерюгенд.
За мащаба и характера на тази мрежа говори достатъчно фактът, че германското ѝ подразделение е забранено още през 2000 г., а Канада включва “Кръв и чест” и “Комбат 18” в официалния си списък на терористичните организации.
Твърдения за присъствие на среди, използващи имената “Кръв и чест” и “Комбат 18”, в Пловдив не се появяват днес. За подобни структури и конфликти около тях се говори публично от години.
И точно затова въпросът вече не може да бъде само:
“Кои са тези хора?”
Въпросите са повече:
От колко години съществуват подобни структури в Пловдив?
Как са организирани?
Имат ли установена йерархия?
Кой финансира дейността им?
Кой осигурява помещенията, в които се събират?
Имат ли връзки с международни неонацистки организации?
Как се привличат и радикализират млади хора?
Какво са знаели компетентните институции през всички тези години и какво са предприели?
Между радикалната идеология, организираната структура и реалното улично насилие съществува граница, която една държава не може да си позволи да забележи едва след като някой бъде пребит или убит.
И тук вече не говорим за политика.
Не говорим просто за футболни агитки.
И със сигурност не говорим за обикновено “младежко хулиганство”.
Говорим за националната сигурност и за способността на държавата да разпознава и пресича организирания политически екстремизъм, преди идеологията на омразата да премине в организирано насилие.
А когато става дума за международна неонацистка мрежа, чиито структури в други държави са били забранявани, а самата организация е включена заедно с “Комбат 18” в канадския списък на терористичните организации, тези въпроси не са нито преувеличение, нито политическа спекулация.
Това са въпроси, които компетентните български служби със сигурност ще проверят и на които държавата ще да даде отговор.
