Журналистът и бивш водещ на „Здравей България“ обяви, че ще се кандидатира за президент с много дълго отворено писмо.
До гражданите и медиите на Р. България
Кандидатура за Президент на г-жа Цвета Кирилова,
председател на „Сдружение Азбукари“
„БЪЛГАРИЯ ЖИВЕЕ ЧРЕЗ ДУХА“
Да съхраним Родината, защото сме длъжници на нашите деца.
България се нуждае от мир, светлина и благоденствие.
България горещо се нуждае от любовта на всеки от нас и между нас.
България е частица от съзнанието на Бог Отец и е единство на осъзнатата духовна сила на Човека, дръзнал със смирение, твърдост и търпение да покори големия и стръмен връх на Аз-а в себе си.
Тежките спомени, белязали хилядолетната ни история, са направили от волята на народа ни чутовна сила, пред която с възхищение са свеждали глави онези, които са имали възможността да видят в дълбините на реките в очите ни образа на предтеча на нашата духовна зрялост. Смразени от размаха на героичните ни подвизи, противниците ни са оставали безмълвни и обезкуражени, във всеки миг на съзерцание на величието, красотата и нежността на природата ни, вслушани в добротата на ударите на сърцата ни и вгледани в душите ни, където е имплодирала цяла една Вселена.
В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога. Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората. Йоан 1:1-18
Цели 100 години преди Паисиевата история, през 1667 г. един от подбудителите на Чипровското въстание за освобождение на българските земи от османско владичество монахът Петър Богдан Бакшев създава най- първата „История на България“ с оригинално заглавие: „De antiquitate Paterni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ („За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“). В нея той поставя жалоните на нашата мисия като народ, които ние векове наред боязливо се стараем да прилагаме, а нашият духовен сан на държава, поставила основите на европейската цивилизация, изисква това богоугодно дело да е целеустремено, най-отговорно и пълноценно. В онези далечни времена Петър Богдан дава описание, което ни изпълва с гордост и може да послужи като пример за родолюбие.
– „Мен ме роди българската земя и искам да изплатя данъка си, който България с право изисква от мен“.
– „Днес България се назовава, което някога се наричаше Горна Мизия и част от Долна Мизия, цяла Тракия, по-голяма част от Македония и цялото Моравско до Охрид и чак до границите на Албания, Гърция и Сърбия, към изток се простира до Черно море, на север Дунав я дели от Влашко и Молдова“.
– „Царство България е прекрасно. Украсено е с широки поля, високи планини и хълмове, приятни гори и дъбрави, оросявано от различни реки и води. В това царство има изобилие от всякакви житни храни, вина, овце, биволи, крави и волове, добри коне. Намира се злато, сребро, мед, стомана, желязо и олово. Ако това царство би имало един владетел християнин и добър, то не би отстъпило на много царства в Европа“.
– „А защитата на честта, още повече тази на Родината, надминава всичко, защото животът и честта са равнопоставени“.
И така, предан на завета на дедите ни, Петър Богдан посвещава на България девиза: „Живее чрез Духа“. Животът и личността му са пример за родолюбие, за безукорно изпълнение на дълга към предците с чест и достойнство. И още нещо – Петър Богдан показва на духовниците как една успешна църковна кариера може да служи в полза на Родината.
От най-дълбока древност човешкото знание изследва влиянието на географската среда върху политическата дейност. В моите представи географската карта на света е координатна система с разположението на ценностите на човечество. Колкото повече отиваме на Изток, толкова повече светът се движи от философията и силите на духовната същност. Колкото повече отиваме на Запад, толкова повече светът се движи от рационалните, земните, прагматичните и материалните схващания. България обаче е център. Тя е люлка на древна цивилизация. Средище на голям духовен, морален и материален прогрес, с неизчерпаеми възможности. Възможности, които ние, като отговорно и съсредоточено в целта да постигнем желаното развитие общество, сме длъжни да реализираме и то най- ефективно и пълноценно. Ние сме в дълг да преподаваме на поколенията непреходните уроци по родолюбие, защото народ без минало е народ без корен и няма бъдеще.
Ние, българите, сме носители на познание развивало най-старото земеделие в Европа. Ние, българите, сме майсторите на най-ранната каменна архитектура на Стария континент; най-ранната металургия на медта и златото. Ние, българите, сме занаятчиите, създали най-старото обработено злато в света. Ние, българите, сме в основата на най-ранния добив и обработката на полускъпоценни минерали; първата писменост, предшестваща с около 2000 години другите системи за писане. Ние, българите, създаваме първите в света стандартни единици за измерване; най-ранните в Европа центрове от градски тип с развита жилищна и обществена архитектура. Ние, българите, творим първите портрети – реалистични човешки изображения с индивидуални черти. И всички ние сме длъжни да знаем, че най-старата човешка цивилизация се е зародила преди повече от 8 хилядолетия в района около Черно море и долното течение на Дунав и е процъфтявала не къде да е, а по нашите земи.
И заради всичко това ние, българите, сме задължени да заемем достойното си място сред народите на Европа и света, и да въздигнем държавата ни на висотата на нашата култура, постижения, познание, книжовно и просветителско дело.
Изумителен е размахът на българския дух чрез социалния принос на велики и достойни личности, морални стожери, учени, даскали, възрожденци, революционери, просветители, будители и вдъхновители. Време е да получим признанието, което сами е нужно да извоюваме. Българските държави винаги са били носител на култура и богато познание, въпреки верския, физически и културен геноцид. Българският дух е водещ! Повече от всякога е важно да възпитаме децата в родолюбие и отношение към Родината ни. Те трябва да имат не само голо самочувствие, породено от изкушенията на комерсиалния свят, а базирано на етични, морални и човешки принципи, предавани от българин на българин, за да се запази това, за което сме призвани от най-високия духовен пиедестал и да се предаде и на следващите поколения.
Преди да си отиде от този свят дядо ми предаде завета на предците ни от рода Дуло, написан с калиграфско съвършенство. Разказа ми, че се е натъкнал на апокрифния документ из лавиците на стара библиотека, далеч от България. Сложно обаче се оказало разчитането му, но не и невъзможно. Най-впечатляващо е името на писмената находка, което още с прочита му те оставя безмълвен и респектиран. 12 заповеди.
ЗАКОННИК
1. Свободата и правата на всеки човек свършват там, където започват свободата и правата на другия човек.
2. Винаги си длъжен да казваш Истината и само Истината.
3. Нямаш право да отнемаш имуществото на човек, което той е придобил с труда си.
4. Не прелюбодействай.
5. Уважавай човека, както цениш себе си.
6. Не осъждай прибързано! Преди да осъдиш човек, трябва да знаеш цялата Истина.
7. Справедливостта за героите е по-ценна от живота.
8. Който не спазва моралните норми на обществото, няма право да живее свободно в това общество.
9. Земята, Родината, в която живееш и си създаден, са ти подарени с цената на кръвта и живота на нашите предшественици. Твоя отговорност е да ги оставиш на следващите поколения.
10. Ако твоят сънародник има нужда от помощ, то помогни му. Ако не можеш да му помогнеш, не му пречи!
11. Където и да си стигнал, никога не забравяй откъде си тръгнал.
12. Ако си далеч от своя роден дом, твой дълг е да се завърнеш при корените.
Ние, българите, сме длъжни да си припомним и изпълним неустрашимо заветите на предците. Ние сме благородниците, в чиято кръв е закодирана възвишената задача да поставим новото начало за благоденствието на човечеството в пътя на свободата, равенството и братството, чрез любов. Ние всички сме Спартак и сме длъжни да заявим на висок глас. Спартак е българин! Ние имаме фантастична възможност и никой не може да има претенции към нашето забележително културно наследство, освен нас. България трябва да подчертава стойността на историята си смело и да развива днес своите компетенции по области на знанието без ограничение на заложбите ни като народ.
За да бъдем архитекти на бъдещето, добре е да знаем, че слаб строителен материал не гради храмове и катедрали. Разцветът на нацията идва след полагане на взаимодействащите си, логически и последователно, мисъл – слово – действие – реалност. Материализираната, осъществената в импулс, неустрашима мотивация и градивна мисъл, е време на благоденствие за години напред. Изригването на тази съзидателност, в определен момент, нейната концентрираност сега, дава в бъдещето „Златен век“ на нацията. Затова имаме „Златен век“ на великия цар Симеон, защото баща му Борис е положил, а преди него и с него се осъществява просвещението, облагородило с ум, креативност, духовна и божествена благодат народа на България.
Знаем ли какви семена посяваме за бъдещето утре? Тази велика и чудовищна посредственост и колкото по-дълго време продължава, ще материализира безкислородното общество на утрешния ден, което за мнозина ще е настояще. Днес живеем във времена, ментално и групово изфабрикувани от нетворчески и несъзидателни умове. Това е тяхната зловеща реалност. Днес живеем във времето и резултатите на това, което ще оставим с леещата се като потоп нищожност за следващите поколения. И градинарите на сушата и прокобата много добре знаят какво правят. Обществото сега се движи според първичната нужда на творителите на злото, на пандемията от глупост и безпътица.
Във времето на стръвно разделение на обществото, на растяща безнравственост, омраза, алчност, неуважение и престъпност, този „Златен век“, за който мечтаят нормалните хора, все повече се превръща в утопия. Промяната, а не подмяната, подкрепена и извършена от разбиращите тези процеси и живеещите в синхрон с природните закони, а именно „Живата мяра“, е повече от наложителна и тя ще бъде извършена не с назначения, а с призвания! Великите творчески умове, живели в миналото, постигнали успехи за България, реално са творили визия за бъдещето. Това са ментални времеви трансфери и трансформации. За да се постигат отново, необходимо е просвещение и хармония, синергична обвързаност на всички елементи на вегетативната нервна система за постигане на оптимални вътрешни условия в организма, нашата държава.
За нас е отреден живот в мир, раждане на душата изново, реализация в доброта, обич и творчество. Божието е мъдрост, човешкото е действие! Ние сме силен народ, с уникален ген и заложби! Да се отърсим от старите погрешни догми и окови, и да поемем по пътя на българщината, така както са ни учили предците ни и така, както диктува сърцето ни!
Предлагам на всички мои сънародници, у нас и по света, съвместно развитие на мащабен, много отговорен, перспективен, нуждаещ се от единството на просветените и посветените умове в България проект за издигане на националното ни самочувствие и заедно с това качеството на живот в морално, духовно, културно и материално отношение. Ние ще създадем наследството, което ще завещаем на Родината дългосрочно и ще предадем с грижовните си ръце на българските деца. Това е възвишена КАУЗА!
Като заставам с името, с делата ми на обществена личност, посветена повече от 10 години на децата на България, на подкрепата на гражданското общество, на благотворителната дейност и чрез развитието на стотици национални и обществено полезни инициативи, с доказана добавена стойност към социалния, образователния, културния и научния пласт на живота, най-отговорно се изправям пред Вас, за да Ви предложа да подкрепите кандидатурата ми за Президент на Република България!
Всяко начинание се нуждае от добронамерени подстрекатели, от вярващи в успеха, от мотивирани личности, от духовно умоозарени творци и вдъхновители, от хора, умеещи да концертират способностите си, да мечтаят и постигат цели, които да облагородяват и усъвършенстват взаимоотношенията и живота ни. Екипът ми, с който изградих името и историята си, е достоен за уважение, защото не пестиха нито труд, нито време, нито знание, нито вдъхновение, нито емоция, за да новородим една нова реалност чрез триединството на мисъл, слово и действие. Радетелите на „Сдружение Азбукари“ са пазители на българщината, на азбуката, на духовността и на идеала на България.
Обръщам се към всички Вас, за да Ви предложа заедно да поставим основите на духовното развитие на България, чрез възможностите на президентската институция. За мен това е предизвикателство, което ще ме вдъхнови да доразвия поредица от градивни идеи на национално ниво, да започнем нови и вдъхновяващи дела и да консолидирам обществената енергия в позитивни, смислени и със силен обществен отпечатък предложения.
Предлагам Ви да работим целеустремено, всеотдайно, честно, открито и с вяра за България, така че да продължи уверено да „Живее чрез духа“ и за следващите поколения.
Всеки, който намира за допустимо, че осъществените дотук многобройни образователни, културни, социално значими инициативи на „Сдружение Азбукари“, приносът ми в каузите за поддържане на българския дух са основателна причина кандидатурата ми за държавен глава на Република България да бъде насърчена, уважена и подкрепена, може да ми подаде ръка, за да направим хорото на българщината и да осъществим холистичния модел на взаимодействие на обществото ни.
Зная колко отговорна е тази задача. Зная и колко важна е ролята на Президента. За първи път в историята си, България може да има държавен глава жена. Женското начало винаги е било водещо за разцвета, благоденствието и поддържането на семейното и духовното огнище на нацията. Натрупах опит, който искам да предоставя в услуга на обществото и съм готова да дам максимума от себе си чрез труда си, ангажираността си, знанието си и умението си да обединявам, да събирам, да помирявам, да насърчавам, да вдъхновявам, да реализирам, да инициирам, да управлявам, да проектирам мечти и да постигам резултати.
За мен най-важният и безценен ресурс са хората и техните индивидуални таланти. Имаме ли съмишленици с капитала от знание на своя страна и с криле от мечти, то ние можем да създадем невероятни постижения, които не са по силите дори на държави с огромни материални ресурси.
И така, искам да Ви поканя да бъдете участници и съвременници на това ново начало и да работим за просперитета на България. Време е да се освободим от догмите на непросветеността и бездушието, за да придобият децата ни повече увереност и гордост, да им дадем познание за бъдещи успехи и да подчертаем дебело в равносметката кои са грешките, които не бива повече да се повтарят.
Ние можем да изведем страната ни напред с уважение, подкрепа, адекватни предложения и рационални решения и то именно чрез президентската институция, за която догматично десетилетия е поставяно осъзнато клеймото на бездействието, безвремието и безчувствието.
Като Президент мога да направя институцията жива, будна, изобилстваща от резултати.
