Казват, че всичко идва от детството. А в моето детство се случи нещо, което не бих пожелала никому.
Баща ми почина, когато бях на пет години. Майка ми не работеше и живеехме с пенсията, която ми се полагаше като сирак. Бях на дванайсет, когато двете заминахме на почивка в Турция. Почивката ни вървеше добре, до момента, в който майка ми не срещна мъж от ориенталски произход. От този ден тя започна да ме оставя вечер сама в хотела и се прибираше на сутринта.
Не харесвах този мъж, а и той не беше особено приятелски настроен към мен. В деня, за който бе насрочено заминаването ни, сутринта чух, че двамата си говорят пред стаята. Любовникът на майка ми я убеждаваше да зареже всичко и да замине с него, а тя несигурно възразяваше, че има дъщеря, за която трябва да се погрижи.
Шест месеца по-късно майка ми ме остави при наша роднина и замина при любовника си в Турция.
Отначало ми изпращаше пари и дрехи, но с времето спря дори да се обажда. А аз започнах да бягам от училище. По-късно съвсем го зарязах. Запознах се с някакви момичета на улицата, които се оказаха жрици на любовта и с тяхна помощ заработвах пари. Така станах проститутка.
Не ми харесваше това, което правя, но за мен беше най-лесният начин да спечеля пари. В края на краищата, къде другаде щяха да ме наемат непълнолетна и без образование.
А после се случи неизбежното – забременях.
Няколко месеца по-късно станах самотна майка на момче. През леглото ми минаваха много мъже, затова не знаех кой е бащата на сина ми. Грижите по детето ме лишиха от възможността да скитам нощем по улиците с различни клиенти, затова го намразих. Биех го, когато плачеше, а понякога го зарязвах сам, за да се търкалям в леглото с някой мъж.
Една вечер синът ми се разболя и отново бях принудена да се грижа него. Не знам какво ми стана, но изведнъж го ударих през лицето. А после още веднъж. Удрях отново и отново, докато отвсякъде не му потече кръв. Крещях с цял глас и не можех да спра. Аз го удрях, а той през сълзи ме умоляваше: “
Мамо, не ме бий, обичам те.“
И изведнъж загуби съзнание. Обадих се на линейка и след няколко минути лекарите го вкараха спешно в интензивно отделение. Стоях пред болницата и си мислех, че това е краят! Аз съм ужасна майка, която не знае какво е майчина любов и не може да я даде на сина си. Ако той умре, животът ми ще свърши. Обляна в сълзи, паднах на колене пред реанимация и обещах на Бог, че ще се променя.
Ще обичам сина си повече от всичко на света! Ще се грижа за него и никога повече няма да го бия. Няма да го зарежа така, както майка ми заряза мен. Той е моята радост и спасение. Господи, прости ми!
