Страшните неща от българския фолклор са доста позабравени, каза за БТА писателят Васил Попов по време на Фестивала на сръчните ръце в село Бусинци, Трънско.
Той се срещна с читатели и гости на арт проявата, която се организира за четвърта година. Попов разказа, че този фестивал го е привлякъл покрай неговите книги, тъй като е писал за бусинската керамика и за „дяволската стомна“. Авторът добави, че все още не знае дали мястото би го вдъхновило за някоя негова нова книга, но се радва, че сега е част от инициативата.
По негова идея, както и по идея на организатора и създател на фестивала – Стефка Бонева, е измислена интересна игра за посетителите, като наградата е именно „дяволската стомна“. Автентичният керамичен съд е интересен, защото има между четири и шест дръжки и няколко отвора, но само от един от тях може да потече вода.
Васил Попов каза още, че пише за същества от българския фолклор, които са малко познати, като мамник, лехуса, аждер и други. „Мисля, че никой не ги знаеше преди тези книги. Човек винаги трябва да се обръща към местните хора, да разговаря с тях, но и да чете книги на стари фолклористи“, коментира Попов.
Авторът допълни, че историите му започват да се изместват към Странджа, тъй като „натежава“ всички страхотии да се случват само в едно трънско село.
„Интересно ми е да пиша за страшното. Любопитно ми е от какво се е страхувал човекът преди нас и от какво се страхува сега. Смятам, че страшните неща от фолклора са позабравени и могат да бъдат припомнени в днешно време“, каза още той.
През април писателят за първи път се срещна с публиката в Перник. Тогава той разказа, че неговото село е трънското село Филиповци, но в книгата си го е кръстил Вракола – дума, която в трънския диалект се използва, когато даден човек е неприятен или лош. Историята е базирана на истински предания и легенди.
