Храната тук е отвратителна. Меко казано – по-близо до помия, отколкото до храна. Това написа в социалните мрежи Галина Станкова, пациент в една от големите пловдивски болници. Plovdiv24.bg публикува останалата част от поста на жената без редакторска намеса:
Искам още в началото да подчертая нещо много важно: изключително доволна съм от персонала на болница „Свети Георги“. Млади хора, които се грижат за пациентите с внимание, търпение и топлота. Виждам труда им и го оценявам. Точно затова е толкова обидно, че на тяхната всеотдайност се противопоставя храна, която трудно може да бъде наречена храна.
Гневът ми не е към болницата, лекарите или медицинските сестри. Гневът ми е към фирма „Чили 1“ ЕООД, която в момента приготвя и доставя храната за пациентите, докато бъде сключен новият договор. Нека погледнем фактите.
Фирмата е изпълнител по обществена поръчка № 00325-2024-0018 на УМБАЛ „Свети Георги“ за приготвяне и ежедневна доставка на храна и хранителни продукти.
Междувременно е обявена нова обществена поръчка с номер 537215-2026, с прогнозна стойност 10 189 800 евро без ДДС и предвидени приблизително 1000 хранодни дневно.
Това е прогнозната стойност на новата поръчка, а не сума, която твърдя, че вече е изплатена на фирмата. А сега да ви кажа какво получава един пациент.
Сутринта ми сервираха нещо, наподобяващо боза — блудкава течност с мирис на бисквити. По-късно ми донесоха жълто-кремава каша с парченца, приличащи на сирене. Чаят от липа или мента беше преварен и с отвратителен вкус.
Но има нещо далеч по-сериозно. На мен ми е забранена захарта. Въпреки това чаят и сутрешната напитка имат сладък вкус и според мен съдържат захар. Как е възможно на пациент с изрична забрана за захар да се сервират напитки, за които има съмнение, че я съдържат?
Това не е въпрос на вкус или лично предпочитание! Това е въпрос на здраве, спазване на медицинските предписания и безопасност на пациентите.
Кой проверява състава на тези напитки? Кой гарантира, че храната отговаря на назначените диети? И кой ще поеме отговорност, ако подобно несъобразяване навреди на пациент? Но историята не свършва с болницата.
В публичните регистри откриваме и договор на „Чили 1“ ЕООД с Община Пловдив от 11 юни 2026 г. за приготвяне и доставка на топъл обяд за нуждаещи се хора в районите „Тракия“, „Източен“ и „Южен“.
Стойността на договора е 1 325 230,21 евро. Следователно говорим за фирма, която работи с обществени средства и доставя храна както за болни хора, така и за социално уязвими граждани. И тук въпросите стават още повече:
- Кой контролира качеството на храната?
- Кой проверява състава и хранителната ѝ стойност?
- Кой гарантира, че се спазват медицинските предписания и специалните диети?
- Къде се приготвя храната и при какви условия?
- Кой носи отговорност, когато доставеното не отговаря на елементарните изисквания за качество?
Когато една фирма поема обществени поръчки за милиони евро, тя поема и отговорност. Не просто задължение да достави определен брой порции, а да осигури качествена, безопасна и подходяща храна.
БОЛНИЯТ ЧОВЕК НЕ Е ПОРЕДНАТА ПОРЦИЯ В ЕДНА СЧЕТОВОДНА СПРАВКА!
Не искам луксозна храна, не искам специално отношение. Искам нормална храна, съобразена със състоянието на пациента и с назначената му диета.
Уважението ми към екипа на „Свети Георги“ остава непроменено. Но това не означава, че ще си затварям очите за онова, което се сервира на пациентите.
Фирма „Чили 1“ ЕООД, пациентите заслужават отговор! Това не е претенция за лукс. Това е претенция за качество, контрол и елементарно човешко отношение.
