Тато спасил любимия на актрисата от руски мацки
“Съжалявам само за аборта от Нейчо Попов! Голяма любов бяхме и никога няма да го забравя. Ако трябва да напиша книга за живота си, това ще е от малкото неща, които можеха да променят живота ми. Нейчо беше мъж с главно “М”. Такъв няма и да се роди”.
Това казва приживе великата Стоянка Мутафова, която обожава мъжа си Нейчо Попов. Ако беше жив, той щеше да стане на 102 години, но си отиде много преди великата актриса.
“За малко неща съжалявам в живота си. Едното е, че е можех да родя дете на любимия си Нейчо Попов, но той не пожела, защото си имахме двамата Мария, Муки-то. Приемаше я като собствено дете”, спомня си приживе Стоянка.
Доайенът на Сатирата имал брак преди нея с друга жена. До кончината си обаче поддържал бившата материално и дори й купил жилище. Стоянка и Муки тогава живеели на ул. “Славянска”.
Преди да се залюби с Нейчо, Мутафова е била пред брак с друг човек, споделя за майка си в биографията й дъщерята на актрисата – Мария Грубешлиева. Името на тогавашния й избраник обаче било тайна. Знае се само, че в същия този период туко-що е преживяла бурен развод с втория си съпруг Леонид Грубешлиев, син на писателската двойка Людмил Стоянов – Мария Грубешлиева. Той се увляъл по красива музикантка и един път, бързайки за среща с изгората си, се метнал на трамвая, но се изхузил и возилото му отрярзало крака. “Мама стоеше до него с месеци в болницата, да му помага”, спомня си и самата Муки.
Именно в този период, когато Стоянка намира Нейчо любовта им се превръща в плод, който актрисата абортира. “Махнах бебето заради него, защото ми каза, че не искал деца, тъй като си имаме дъщеря – Муки. Те много се обичаха и той много й угаждаше”, раздипляше с умиление комедийната фурия.
Самата Муки в книгата си разказва за смешна случка, когато била на гроба на Нейчо и изпуснала златния си пръстен. “Почнах да ровя гроба му и си мислех, че е глупаво това, което правя, но златния пръстен ми беше спомен”, спомня си през смях Муки.
Според нея, ако не бил Тодор Живков преди време, брак между нея и майка й е можело и да няма. За случката й разказала майка й.
“Бившият Първи отряза Нейчо от специализация в Москва. Беше дошъл в театъра на едно представление. Бяхме седнали един до друг – аз и Живков. А той: “Какво сега, мъжът ти отива в Москва да учи режистура така ли?”- Викам – да. Той казва – Ти луда ли си ма, ти знаеш ли рускините какви са? Ще ти го лапне някоя и няма да го видиш. Има, вика, една дума – “Мъж, женен за рускиня, отива направо в рая. Ти не ги ли познаваш тях? Той нали е завършил немско училище, нали знае немски? Викам – перфектпно. А той казва: “Я да го прехвърлим него в Берлин. Там немкините няма да го вземат”, връща лентата назад Мутафова в спомените.
Така Тато спасил едно здраво актьорско семейство от евентуален разпад, като наредил на Стояна да не обелва и дума пред никого за рокадата. И понеже това било в неин интерес, тя мълчала пред благоверния си, та чак до внезапната му кончина.
“Не се сбъдна мечтата ми да гледам внуци, ама и Муки и домашните любимци у нас ми стигат. Лека й пръст, казваха за Елисавета Багряна, че е била на два режима метреса. Ама аз я задминах – станах на три режима метреса. Почнах по царско време да играя, после при комунистите и сега по време на демокрацията пак се вихря. Какво ли ще става и след това”, смееше се голямата Стоянка Мутафова, която остава незабравима и последната най-дълго играеща българска актриса на сцена.
