Макар темата рядко да попада в общественото внимание, смъртта на бездомен човек задейства ясно разписана законова процедура. Когато липсват близки или роднини, които да организират погребението, тази отговорност се поема от държавата и съответната община.
Кой организира служебното погребение?
След сигнал до МВР и Спешна помощ лекар установява смъртта и издава съобщение за смърт.
Какво включва социалното погребение?
Минималният пакет услуги включва:
- издаване на акт за смърт;
- обикновен дървен ковчег;
- транспорт до гробищния парк;
- изкопаване и заравяне на гроба;
- отпечатване на некролози.
Колко струва?
Разходите са изцяло за сметка на общината. В големите градове като София, Пловдив и Варна стойността на едно служебно погребение обикновено е между 125 и 275 евро, като сумата покрива единствено необходимия минимум.
Къде се погребват бездомните?
Служебните погребения се извършват в определени сектори на общинските гробищни паркове. В София това най-често са гробищните паркове „Бакърена фабрика“ и „Малашевци“.
На гробовете обикновено се поставя дървен кръст или табела с имената на починалия, ако са известни, или със служебен номер.
Какво става, ако самоличността не е установена?
Когато починалият няма документи или самоличността му е неизвестна, тялото първо се транспортира в съдебна медицина.
Следват:
вземане на пръстови отпечатъци;
ДНК експертизи;
фотографиране и други действия по идентификация.
Едва след приключване на проверките и разрешение от наблюдаващ прокурор се допуска служебно погребение. В регистрите лицето се вписва като „неизвестно лице“ или под служебен номер, а ДНК профилът остава в базата данни на МВР.
Колко време може да остане тялото в моргата?
Ако самоличността е известна, но няма близки, погребението обикновено се организира в рамките на няколко дни.
При неизвестна самоличност престоят в моргата най-често е между две седмици и един месец, но при по-сложни разследвания може да продължи и значително по-дълго.
Прилага ли се кремация?
По правило не.
Причините са две:
при неизвестна самоличност кремацията не се допуска, защото би унищожила възможността за бъдещи експертизи;
традиционното погребение е по-икономично за общините.
Какво става, ако близките се появят години по-късно?
Ако впоследствие роднини успеят да идентифицират починалия чрез ДНК или други доказателства, институциите могат да посочат мястото на погребението.
След необходимите разрешения е възможно:
останките да бъдат ексхумирани и препогребани в семеен гроб;
или да бъде поставена паметна плоча с истинските данни на покойника.
Разходите за тези последващи действия се поемат от близките.
