На
13. 06. Летях за Англия заедно с приятеля си за работа в Ферма(бране на ягоди)… От начало бях убедена, че ще се справя бях предупредена за това от какво се състои работата но когато пристигнахме реалността бе друга…
Настаниха ни в порт-кабина заедно с още 2 двойки с който деляхме една стая и т. н
Баните, тоалетните и кухнята бяха общи на може би 20-30 метра от кабината. Работата беше изморителна и тежка (но пари се вадеха) Бяхме бавни берачи на ягоди и аз и приятеля ми но все пак се справяхме. Обаче дойде един момент в които нямаше достатъчно работа за всичките 300 човека и започнаха един по един да ни махат. Въпрос на време бе да махнат и нас затова решихме да се преместим в Лондон и така след почти 2 месеца работа напуснахме фермата и с всички пари който имахме се отправихме към Лондон.
Отседнахме при наши познати за няколко дни докато намерим квартира подходяща за финансите който имахме, аз щях да чистя къщи и момчето ми да работи строителство но за целта трябваше да премине през CNC тест или нещо подобно, който тест обаче изискваше време и пари. Бяхме се отчаяли много но в този момент ни изскочи предложение за работа на флаери… Естествено веднага приехме… нямахме избор!
Преместиха ни в друг град и веднага започнахме…
Първите няколко дни бяха що годе добре разнасяхме по 1000 флаеера за неопределено време от деня на различни райони и минавахме по горе-долу 20 мили на ден пеша.. След няколко дни обаче краката ни се превърнаха буквално в гъби, появиха се ужасни болки, отичане и т. н
Беше много страшно вали, гърми ти си навън и разнасяш флаерите… Изкарах 2 седмици на тази работа и започнах да търся вариянт да се прибера в България. Приятеля ми искаше да остане но пък не искаше и да си тръгвам сама… В крайна сметка се прибрахме и съжалявахме като луди, че сме си тръгнали от фермата.
Точно седмица след прибирането ни в България съжалявах адски много, че съм решила да се прибера…
Надявам се всички който четат това да ме разберат правилно! Каквото и да ни се случваше там бяхме много по добре от тук, там може да се трепехме като животни но поне когато влизахме в магазина задоволявахме изцяло нуждите си… не сме се лишавали от нищо и знаехме за какво работим.
Затова не се подавайте на носталгия и трудности НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ ЛЕСНО КАТО МЕН…
Цял живот ще съжалявам, че поисках да си тръгна, а можеше да сме толкова добре там сега.
