Когато приготвяме зелева салата, сарми или домашна туршия, почти винаги изрязваме една част от зелката и я изхвърляме. Смятаме я за прекалено твърда, жилава и неподходяща за ядене.
Оказва се обаче, че кочанът на зелето, по-точно неговата нежна вътрешност, е напълно годен за консумация. При това може да се използва по изненадващо вкусни начини в кухнята.
Много хора дори не подозират, че тази пренебрегвана част на зелето има приятен, леко сладникав вкус, когато е прясна и правилно почистена.
Вместо да я хвърляте в кошчето, можете да я добавите към салати, супи, зеленчукови ястия или домашна туршия.
А най-хубавото е, че така не само ще намалите хранителните отпадъци, но и ще използвате по-пълноценно един от най-достъпните зеленчуци през есента и зимата.
Снимка: iStock
Защо не бива да изхвърляме кочана на зелето?
Кочанът е твърдата централна част, около която са разположени зелевите листа.
Обикновено го отстраняваме, защото се различава от тях по структура и е по-труден за дъвчене.
Това обаче не означава, че е негоден за консумация.
Вътрешността на пресния зелев кочан съдържа растителни влакнини и хранителни вещества, характерни за зелето.
Сред тях са витамин С, витамин К, калий и различни растителни съединения.
Витамин С участва в нормалното функциониране на имунната система и образуването на колаген, а витамин К има значение за кръвосъсирването и поддържането на нормални кости.
Калият е важен за нормалната функция на мускулите и нервната система.
Зелето съдържа и глюкозинолати – естествени съединения, характерни за кръстоцветните зеленчуци, които са обект на научни изследвания заради продуктите, образуващи се при разграждането им.
Защо тази част от зелето е подходяща за салати?
Едно от най-големите предимства на вътрешността на кочана е нейната хрупкава текстура.
Когато се почисти добре и се нареже на тънки парченца, тя може да бъде чудесно допълнение към свежи зеленчукови салати.
Вкусът ѝ е сравнително неутрален, с приятна сладост, особено при младото и прясно зеле.
Освен това растителните влакнини допринасят за нормалната работа на червата и могат да помогнат за по-продължително усещане за ситост.
Това прави зелевия кочан интересна съставка за хората, които искат да включват повече зеленчуци в менюто си.
(4).jpg)
Снимка: pixabay
Как правилно да почистите зелевия кочан?
Преди да го използвате, е необходимо да отстраните най-твърдите и жилави части.
Първо изберете здрава, прясна зелка, без признаци на загниване.
Измийте я добре и отделете кочана от листата.
Отрежете долния засъхнал край.
След това с остър нож обелете твърдия външен слой, докато достигнете до по-светлата и крехка сърцевина.
Именно тази вътрешна част е най-подходяща за ядене.
Може да я нарежете на тънки пръчици, кубчета или да я настържете, в зависимост от рецептата.
Снимка: pixabay
3 вкусни начина да използвате кочана на зелето
1. Хрупкава салата с моркови и млечен сос
Това е един от най-лесните начини да оползотворите сърцевината.
Настържете я на ситно ренде заедно с един или два моркова.
Добавете малко сол и разбъркайте.
За заливката смесете кисело мляко с няколко капки лимонов сок, малко зехтин и чесън по желание.
Полейте зеленчуците и разбъркайте добре.
Получава се свежа, хрупкава салата, която подхожда чудесно на печени картофи, месо или домашни кюфтета.
Ако предпочитате по-богат вкус, можете да замените част от киселото мляко с майонеза.
2. Добавете го към супи и зеленчукови бульони
Твърдата текстура на зелевия кочан го прави подходящ за варене.
Нарежете почистената вътрешност на дребни кубчета и я добавете към зеленчукова супа заедно с моркови, картофи, лук и целина.
При варенето тя постепенно омеква и допринася за вкуса на ястието.
Може да използвате кочана и при приготвянето на домашен зеленчуков бульон.
Ако обичате крем супи, сварете го заедно с останалите зеленчуци и пасирайте всичко до гладка консистенция.
Така ще получите по-плътна супа, без задължително да добавяте брашно или сметана.
3. Хрупкава туршия от зелеви кочани
Малко хора знаят, че крехката вътрешност на зелевия кочан може да се използва и за бърза домашна туршия.
Почистете я от твърдите части и я нарежете на тънки пръчици.
Поставете ги в чист стъклен съд и ги залейте с подходяща марината от вода, оцет, сол и подправки.
За допълнителен аромат може да сложите няколко зърна черен пипер, дафинов лист и скилидка чесън.
След престой в хладилника пръчиците постепенно ще поемат вкусовете на маринатата и ще се превърнат в приятно хрупкаво предястие.
Този вариант е особено подходящ за любителите на домашните кисели зеленчуци.
Не искате да го ядете? Използвайте го в градината!
Дори да не ви допада вкусът на зелевия кочан, пак не е необходимо да го изхвърляте.
Той може да се използва за приготвяне на домашен компост.
Нарежете го на малки парчета и го добавете към останалите растителни отпадъци – обелки от зеленчуци, листа, окосена трева и други подходящи материали.
При правилни условия микроорганизмите постепенно разграждат растителните остатъци и ги превръщат в органична материя.
Готовият компост може да подобри структурата на почвата, способността ѝ да задържа влага и съдържанието на хранителни вещества.
За по-добро компостиране смесвайте зеленчуковите отпадъци със сухи листа, надробен картон или други богати на въглерод материали.
Малка промяна в кухнята, която си заслужава
Понякога продуктите, които изхвърляме по навик, могат да се окажат напълно подходящи за готвене.
Такъв е случаят и със зелевия кочан.
Неговата крехка вътрешност може да добави хрупкавост към салатите, плътност към супите и интересен вкус към домашните мариновани зеленчуци.
Следващия път, когато режете зеле, не бързайте да хвърляте кочана. Почистете го, опитайте малко парченце и може да откриете нова любима съставка.
Важно уточнение: Въпреки че зелевият кочан е ядлив и съдържа полезни хранителни вещества, няма достатъчно надеждни данни, че той е най-богатата на витамини и минерали част от цялата зелка. Хранителната му стойност не бива да се преувеличава. Също така, приготвянето на мариновани зеленчуци с оцет не е равнозначно на ферментация. За домашна туршия използвайте изпитана рецепта, а за дълготрайно консервиране – проверен и безопасен метод.
