Решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да наложи санкции за над 75 млн. евро на “Кауфланд България“ съвсем нормално предизвика полярни реакции. Появиха се подозрения дали действията на регулатора действително защитават конкуренцията и интересите на потребителите.
С позиция към антимонополния орган излезе Иван Димитров – експерт с дългогодишен опит в международния мениджмънт, търговията с бързооборотни стоки (FMCG), логистиката, дистрибуцията, маркетинга, вноса, износа и производството на потребителски стоки.
В своя публикация той определя действията на КЗК като “държавен рекет“ и предупреждава, че последствията от подобни решения могат да се отразят както на бъдещите инвестиции в България, така и на цените, които плащат потребителите.
“Скоро да не гледаме Кауфланд (и може би не само) през крив макарон, упс… през Дунав мост“, започва коментара си Димитров, намеквайки за възможността големи търговски вериги да ограничат присъствието си на българския пазар.
Експертът посочва, че работи с големите търговски вериги още от навлизането на “Билла“ и “Метро“ в България преди повече от 25 години. През този период е участвал в множество тежки преговори от страна на производители и дистрибутори на бързооборотни стоки.
Той казва, че отношенията между доставчици и търговски вериги винаги са били съпътствани от сериозен натиск, особено при годишното договаряне на търговските условия. Въпреки това той твърди, че компаниите, които е представлявал, никога не са били принуждавани да работят на загуба.
Доставчикът винаги има крайната дума. ВИНАГИ! Винаги може да спре да доставя стоки на съответната търговска верига, ако не му е изгодно. И няма нещо, което да го накара да работи насила, категоричен е Димитров.
Той разказва, че самият той е прекратявал доставки един или два пъти заради неизгодни условия, след което търговските отношения са били възстановявани при по-благоприятни договорености.
Според него част от конфликтите между производители и големи търговски вериги се използват от определени икономически кръгове, които се стремят да защитят собствените си интереси с помощта на държавните институции.
“Няма никаква защита на конкуренцията тук. Няма никаква защита на интересите на клиентите – моите, вашите. Има държавен рекет“, заявява експертът.
В коментара си Димитров разглежда трите нарушения, установени от КЗК – изискването за намаляване на доставните цени, приспадането на възнаграждения за предоставяни от веригата услуги и създаването на необосновани пречки при искания за увеличение на доставните цени.
Той оспорва логиката на регулатора, като поставя въпроса дали ограничаването на възможността на търговските вериги да договарят по-ниски доставни цени действително би довело до по-евтини продукти за крайните потребители.
За да илюстрира тезата си, експертът дава пример с цената на сиренето.
Ако веригите купуват сиренето на 5 евро и след натрупването на всички техни разходи (за складиране, бракове, заплати на служители, отстъпки за промоции, режийни и амортизации) ни го продават на 10, според КЗК, ако го купуват на 6 евро, ще ни го “пуснат“ на 9 ли?, пита той.
Според Димитров подобна регулаторна намеса може да доведе до увеличаване на разходите по веригата на доставки, които в крайна сметка да бъдат прехвърлени върху потребителите.
Той обаче не разглежда отделно въпроса дали конкретните практики, санкционирани от КЗК, представляват злоупотреба с по-силна позиция при договаряне. Именно начинът, по който са прилагани тези практики, е съществен за правната оценка на регулатора, а не единствено стремежът към по-ниски доставни цени.
“Комисия за защита ОТ конкуренция“
В публикацията си Димитров обвинява институцията, включително към председателя му Росен Карадимов, че според него обслужва интересите на определени производители и икономически лобита вместо тези на потребителите.
Димитров поставя и по-широкия въпрос за ефективността на българската икономика. Според него общественият дебат се концентрира прекомерно върху търговските вериги, докато се пренебрегват структурни проблеми като високата енергоемкост и ниската производителност.
Той твърди, че българската икономика е четири пъти по-неефективна и четири пъти по-енергоемка от западните икономики, без да посочва конкретни статистически данни в подкрепа на сравнението.
“Скоро обаче ще ни присяда от цените на храните на масата ни, за които неуморно се труди родната Комисия за защита ОТ конкуренция. Но не в наша полза“, пише Димитров.
Според него е погрешно поскъпването на храните да се обяснява единствено с въвеждането на еврото, без да се анализират останалите фактори, които влияят върху крайните цени.
“Кауфланд ще ни осъди и всички ние ще платим“
В заключение Димитров подчертава, че позицията му не е продиктувана от желание да защитава конкретната търговска верига. Напротив, той посочва, че именно с “Кауфланд“ е водил едни от най-трудните преговори в професионалната си кариера.
Въпреки това експертът прогнозира, че компанията може да спечели евентуалното съдебно оспорване на санкцията, като предупреждава за възможни финансови последици за държавата.
“В никакъв случай не адвокатствам на веригите. Напротив, с Кауфланд съм имал едни от най-тежките преговори през годините. Но Кауфланд ще ни осъди и не Карадимов, а всички ние ще платим масрафа“, завършва Иван Димитров.
“Кауфланд България“, обяви че може да преразгледа бъдещите си инвестиции в страната, включително планираните 200 млн. евро през следващите три години. Компанията вече заяви намерение да оспори решението на КЗК по съдебен ред.
Към момента прогнозата на Димитров за изхода от евентуалния съдебен спор остава негово лично мнение, а не установен правен резултат.
