Стряскащото изявление на азербайджанския президент Илхам Алиев, че държавата му може да изплати целия си външен дълг за 24 часа, оголи дълбоката финансова криза на Стария континент.
По време на II Международен инвестиционен форум в Баку, държавният глава подчерта, че страната е натрупала валутни резерви, които надвишават външния ѝ дълг близо 20 пъти, съобщи Азертаж.
В същото време Европейският съюз е притиснат от рекордна задлъжнялост, която вече надхвърля средно 83.4% от БВП, а също така отчита хронична криза в производството.
Все повече се налага извод, че потребителският модел с кредити губи състезанието от фискалния прагматизъм, основан на производство.
Европейският капан
Западната икономическа школа от десетилетия разчита на един основен двигател – вътрешното потребление, стимулирано от евтини кредити. Този модел обаче достигна вече своите лимити.
Високите цени на енергоносителите и загубата на конкурентоспособност доведоха до историческо свиване на производството в локомотиви като Германия и Франция.
Тъй като растежът е нисък, правителствата финансират социалните си системи и дефицити главно чрез емитиране на нов дълг. Резултатът е дългова спирала в еврозоната, като Франция се превръща в следващата системна заплаха с растящ дефицит и политическа нестабилност.
Моделът „Баку“
Отвъд политическата реторика, цифрите на Азербайджан показват различна икономическа реалност. Държавният дълг от около 20% от БВП, от които външният е малко над 6%, е подкрепен от масивни буфери. Това е Държавния петролен фонд и резервите на Централната банка, които покриват над 41 месеца внос. Стабилният от години курс на маната също така гарантира предвидимост.
Макар при износа петролът и газът все още да държат лъвския дял, към момента секторът, различен от петролния, формира над 70% от вътрешния БВП на страната.
За последните 5 години индустриалния сектор е нараснал с 50%, а държавата агресивно намалява трансферите от петролния фонд към бюджета, което е с 20% само за две години, инвестирайки в логистични хъбове като Средния коридор.
Така че, докато Европа все повече се изправя пред огледалото на собствената си фискална илюзия, страни като Азербайджан доказват, че икономическата стабилност и растеж през XXI век не се измерват с капацитета за печатане на пари или вземане на дългове, а с производствена автономност и реални финансови резерви.
Изказването на Алиев е шамар за Европа, но и урок за България
С около 29.9% дълг спрямо БВП, страната ни остава сред отличниците в ЕС по този показател.
В същото време страната ни отчита един от най-бързите темпове на нарастване на дълга в ЕС – с 6 процентни пункта на годишна база, защото харчим за текущи разходи и социални плащания, а не за инвестиции, които да генерират добавена стойност.
Ако страната ни спешно не смени модела си към производство и високи технологии, ниският дълг много бързо ще се превърне в минало.
Подобно на амбициите на Баку за диверсификация на активите, София се опитва чрез петгодишната правителствена програма да превърне стратегическото си географско положение в реален инструмент за привличане на мащабни индустриални инвестиции и да замени досегашния изчерпан икономически модел, базиран на евтина работна ръка, ниска производителност и потребление на кредит в нов, така че да спре дълговата спирала, преди тя да е станала необратима.
