Светослава Кирилова, близка на Яни Макулев, бащата на загиналия на Околчица тийнейджър Сашо, сподели за мигове, които двамата преживели заедно. В една от групите, в които се дебатира трагедията с рейнджърите, тя разказа следната история:
Днес искам да ви разкажа за моята среща с Яни Макулев и за впечатлението, което той остави в мен.
Искам да го направя, защото много от вас не знаят нищо за него. А според мен е важно да бъде разбрана и неговата душа, и следите, които тя оставя, след като си я срещнал.
Няколко дни след намирането на телата на жертвите от Околчица аз също преживях огромна лична трагедия – загубих моето братче. Огромната ми мъка по него, съчетана с ужаса от новината, че са намерени мъртви Ивайло Калушев, Ники и малкият Сашко, завихри в мен буря от непреодолима тъга.
Написах на Яни, за да изкажа своите съболезнования и да споделя собствената си болка.
Той ми отговори:
„Ще ти помогна да се справиш с нея.”
След няколко дни се срещнахме. Пристъпвах с биещо сърце и не знаех как да му кажа колко ме боли за неговата болка. На масата в кафенето ме посрещна един благ човек с благ поглед и усмивка. Седнах и още в първите минути усетих спокойствие и уют.
Започнахме да разговаряме. Казах му колко съжалявам.
Той ми отвърна спокойно:
„Ще се справя. Душите на Ивайло и Александър са около мен.”
После ми разказа за чудната поява на Сашко. За това колко специално дете е бил и какви необикновени способности е проявявал още от малък.
След това ме попита:
„Готова ли си да пуснеш своя брат?”
Аз го попитах:
„Как?”
Той каза:
„Затвори очи и си представи…”
И след всяко нещо, което ми казваше да си представя, усещах как в сърцето ми става все по-леко.
Когато накрая мислено пуснах своя брат, отворих очи.
А когато си казахме довиждане с Яни, си тръгнах с по-лека от тъга душа.
Той беше направил чудо.
Чрез думите си беше успял да освободи част от огромната болка, която носех в себе си.
Чувството, с което си тръгнах от тази среща, беше лекота.
През месеците, в които Яни мълчеше, а всички ние искахме да знаем какво се е случило с жертвите, той събираше парченцата от собствената си душа, помагайки на цялото си семейство, а най-вече на съпругата си, да се справят със загубата на Сашко.
Защото в Яни има невероятна сила и устойчивост. Но когато човек загуби най-ценното си, болката изисква време, за да бъде преживяна.
Яни беше в тишина.
Аз го разбрах.
И си казах:
„Аз ще се боря за него и за Истината.”
През тези месеци направих много крачки в търсене на това какво се е случило с Дечо, Пламен, Ивей, Ники, Иво и Сашко. Борих се за всички тях, но най-вече за Яни. Запознах се с близките на другите момчета. Усетих и тяхната болка.
През цялото това време оставих Яни в неговата тишина, като понякога само го питах как е.
И така беше допреди месец, когато Яни ми написа, че вече е готов да търси и да открие какво се е случило с неговото детенце.
При втората ни среща го попитах много неща, които вие трябва да знаете.
Ще научите за благородството на човешката душа, за силата на човешкия дух и за човека, който стои зад името Яни Макулев.
Яни е спасил хора, участвайки в спасителна операция и рискувайки собствения си живот. Когато ми показа видеа и ми разказа за случилото се, го попитах:
„Човек, защо никога не си казвал, че и ти си бил сред спасителите?”
Той ми отговори:
„Няма значение. Важното е, че спасихме хората.”
За мен това има значение.
Ето това е Яни Макулев.
Не това, което някой ще каже за него, а това, което аз видях и почувствах от неговото присъствие и енергия.
Човекът с добра душа.
Човекът Благородство!
И той също има нужда от вашата подкрепа…
