Поредна българка остана неприятно изненадана от цените по нашето Черноморие. Ирена Иванова отседнала на любимо от години място и решила да хапне в известен ресторант, който и преди често е посещавала. Шокът с цените в менюто им обаче е огромен. Ето какво написа тя:
„Варвара. Старци и разбойници. Боб на фурна: 10 евро (20 лв.) Ако щеш. И това е само обедното. От вечерното меню пипало от октопод е 28 евро. 55 лв. За тези пари в Лондон ям огромно плато с омари на скара.
Салатите им са по 9,50 евро лв. Калмари 17, скариди 18,50.
Моля ви, не ми обяснявайте, че еврото, че всичко поскъпнало, че плащат заплати, че глобалното затопляне. За мен това е ограбване посред бял ден.
И това не е Кан.
Това, по дяволите, е село Варвара, с чакълест път отпред на който ни боксуват колите.
Разбира се, повечето хора идват за 4-5 дни до морето, за уикенд, ще дадат 23 лв за пълнени чушки и 60 за пипало от октопод, което да им погъделичка егото, щото нали там е модерно да ходиш, то е и много приятно и такива дето не са си изкарали парите с труд и ум, а с други мътни пособи и те ходят там и не се интересуват колко струват калмарите и боба, те просто сядат, поръчват, ядат, стават и си тръгват. Но от всичко това потърпевшите сме ние, хората които знаем как си изкарваме парите и сме наясно, че не желаем да ги инвестираме в чушки и боб.
“Старци и разбойници” е едно от любимите ми места на нашето южно Черноморие, едно от най-красивите като атмосфера. И тук ще речете, е щом ти харесва мястото, ще плащаш. Да ама пак ще кажа: в село Варвара сме, на чукара, не сме на Сен Тропе . И това не е единственото такова място, което това лято за мен се оляха с цените.
В село Лозенец цените са пълен и необоснован ад!
И аз отказвам да бъда обирана посред бял ден. Който ме познава знае какъв гастроном и чревоугодник съм, и нямам проблем да плащам високи сметки за удоволствието на небцето ми, но чашата за мен категорично преля и много ми се иска да прелее и за вас и този бранш да разбере, че с обиране на клиентите няма да станат нещата.
Цяло лято съм на морето, ограничила съм до минимум излизанията за обяд и вечеря на ресторант, донесла съм си еърфрайъра тук, имам си кухня, готвя си, купила съм си прясна риба от рибарите, зеленчуците са ми от село. Яйцата от една баба, сиренето от друга. Идилия. Тоест въздържането от ресторанти даже е приятно. Естествено, излизам от време на време, но в пъти по-рядко отпреди. Препоръчвам го и на вас, освен ако не ви е кеф да ви чарждат с 15 евро за боб с джолан в Тосканска атмосфера.
Ефектът на пеперудата съществува. И съм сигурна, че ресторантьорите скоро сериозно ще го усетят. Защото аз не съм единствена.“, пише Ирена Иванова.
