На 14 юли любимият дядо на актьора Александър Сано, чието име носи – Александър Алексиев, навърши достолепните 93 години.
“Дядо ми е от Асеновград, там си живее и до днес, той е баща на моята майка – каза Сано пред “Ретро“. – Много ми е близък, той ми купи първата китара в живота. Детството ми мина при баба и дядо в Асеновград, летата заедно с братята ми. Дядо ми е причината да се занимавам с музика. Той и баба ми Гинка, светла ѝ памет, почина преди 3 години на 88 години, са много музикални, тя пееше прекрасно. Дядо ми свири на китара, макар че по професия е инженер“, сподели звездата от “Под прикритие“ и още куп любими на публиката филми.
Дядо му Александър Алексиев е най-малкият от 4 деца – трима братя и една сестра. И четиримата били големи веселяци. Постоянно се събирали на вечеринки, пеели, свирели, софри имало.
Много весело беше. И братята на дядо ми свиреха на китара, самоуки са. Аз започнах да уча китара на 7-годишна възраст, когато се преместихме в родния град на баща ми – Русе. Преди това живеехме в Асеновград, откъдето е майка ми, добави Сано.
Целият род на любимия му дядо са дълголетници, майка му – прабаба му Дора, живяла до 93 години, големият му брат – чичо Наско – починал на 95, вторият поред чичо изкарал до 90, лелята Надежда и тя.
“Това си е ген при тях. Дядо ми не е живял особено здравословно. Пуши 50 години, спря цигарите от раз, когато беше на 73. Съвсем наскоро прочетох, че научен институт в Англия е доказал, че здравословният начин на живот може да повиши между 6 до 8% продължителността на живота. Останалото е каквото ти е писано и според генетичната предразположеност.
Според мен, ако ти е писано да живееш до 60, какъвто и живот да водиш, това няма много да промени нещата. В нашия род се споменава за един дядо Петко, който е живял до 105 години.
Дядо ми гледа много спокойно на нещата като цяло. Това, което помня от детството, е, че той винаги имаше следобедна дрямка. Общо взето, го караше по-полека. Този хубав навик може да е подобрил здравето му, но повече мисля, че става въпрос за ген“, обясни внукът на 93-годишния Александър Алексиев.
По отношение на храненето той не се ограничавал и преди, и сега. Хапвал си от всичко, просто сега се храни по-малко. Никога не е пазил диети, не е изключвал видове храни, както е модерно сега. Всичко си яде.
Пийваше си и ракийка, и винце преди, те бяха бохеми. Това са хора от изчезващ вид“, разказва актьорът, който заедно с братята си посещават много често дядо Александър. “Той остана сам от неговото поколение. Всички, които му бяха приятели и спътници в живота, вече ги няма. Това е най-тежкото за понасяне и затова се стараем да сме около него, казва Сано и добавя:
“Дядо има много правилен поглед към живота. Не съм го видял да се ядоса за някакви тъпотии. Макар и бидейки с по-топла кръв, тъй като прабаба ми Дора е родена в Серес, тя е от македонските българи, дядо ми все пак винаги реагираше много мъдро. И аз имам някакви подобни черти, взел съм нещо от този нрав. В някои отношения си приличаме – бохемата, артистичността, музикалността, макар че чисто физически имам големи прилики с баща ми“, обобщи Сано.
