В парка на Сандански свободно се разхождаха пауни и сърнички, спомня си музикантът
“Животът в интерната в Сандански са най-хубавите ми години и до днес. Помня онзи огромен приказен парк в центъра на града, в който свободно се разхождаха пауни и сърнички. И никой тогава не ги гонеше, нито ги убиваше.
А животинките идваха и вземаха храна от нашите ръце. Беше страшно готино! Истинско детство имах в интерната!”. Това разказа за “България днес” музикантът и риалити звездата Димитър Ковачев – Фънки.
Той попаднал в спорнтия интернат в южния ни град, защото баща му, който е лекар, бил разпределен за 7 години на работа в местната болница.
“Той отиде на специализация и израстна в болницата в Сандански до главен лекар и тогава вече се прибрахме в София, откъдето сме си, и стана шеф на Студентска поликлиника в София”, подробен е Фънки.
Той не помни какви са били наказанията за възпитаниците на интерната, ако някой ги наруши, но пък казва: “Страшна дисциплина имаше там, но беше много готино и такъв купон и веселба си правехме, каквито се помнят завинаги. Програмата ни беше изключително натоварена – денят започваше с нека да използваме тази тъпа дума – физ зарядка, тичане в парка, после училище, обяд и пак часове спорт. Много неща съм забравил вече, но хубавите спомени – не”, с носталгия разказва музикантът.
10 Interesting Facts About Earth’s Oceans
Той усилено тренирал плуване и растял като обещаваща звезда. “Спяхме по две приятелчета в стая, а събота и неделя можехме да си ходим до вкъщи, да си видим семействата, но на нас ни беше толкова весело, че с удоволствие си оставахме в интерната”, убеден е музикантът. Той не помни храната в столовата с лошо: “Което значи, че са ни хранели добре”, през смях обяснява съоснователят на най-голямата музикална компания “София мюзик ентърпрайсиз” и признава, че и до ден днешен среща приятелчетата си от този период.
“Знаете ли, че в интерната седи моя снимка с други деца от състезанията, които сме печелили”, хвали се Фънки и разказва, че през годините много пъти се е връщал в любимия си интернат. “И последния път, когато отидох, един мой приятел – Ники, с когото заедно учехме, вече е преподавател по плуване. И като ходя, все засичам някое приятелче. Но понякога даже вече не можем да се разпознаем. И като се видим на улицата си се чудим с думите: Боже Господи, ама това ти ли си?”, през смях разказва Фънки и настоява: “Деца, интернатът в Сандански ще ви даде истинското детство!”.
