Боянка Аракчиева, чието лице Владимир Димитров – Майстора увековечава в картината „Момиче с ябълки“, навърши 90 години на 22 септември.
За юбилея ѝ съобщиха от Художествената галерия в Кюстендил. Десетилетия след срещата си с художника тя продължава да пази спомени за работата му и за дните, прекарани край него в село Шишковци.
През 1943 г. Боянка е още дете, когато застава пред Майстора в родното си село. Тогава едва ли предполага, че образът ѝ ще остане познат на поколения българи. Портретът „Момиче с ябълки“ се превръща в една от най-разпознаваемите му творби, а историята зад платното остава жива благодарение и на разказите на неговия модел.
Аракчиева описва художника като човек, който наблюдавал внимателно светлината. Държал всичко, което рисува -човек, плодове или грозде- да бъде огряно от слънцето. Спомня си и за навика му да ходи бос, защото вярвал, че утринната роса му дава сили. В речта му, разказва тя, често звучали умалителни думи.
Един от най-ярките ѝ спомени е свързан с начина, по който Майстора показвал готовите си картини. На селските празници ги подреждал без рамки край стените на къщите, така че всеки минувач да може да ги разгледа. Боянка веднъж застанала до своя портрет и чула съседи да възкликват, че това е „нашата Боянка“.
Художникът също чул думите им. Според разказа ѝ за него разпознаването на хората от селото било важна оценка за свършената работа: щом те виждали в картината своя познат, значи бил успял да го нарисува добре.
Днес историята на „Момиче с ябълки“ има и своя човешки глас. Боянка Аракчиева помни не само как е позирала за прочутото платно, но и какъв е бил Майстора сред хората в Шишковци – как е търсел слънцето, как е показвал творбите си и как е слушал мнението на съседите. На 90-ия ѝ рожден ден тези спомени отново връщат вниманието към момичето зад картината.
