Повече от три десетилетия Тони Димитрова е един от най-разпознаваемите гласове на българската музикална сцена.
В предаването “120 минути“ по bTV певицата разказа за пътя си, за семейството, каузите и хората, които я вдъхновяват, както и за живота отвъд сцената – за момичето Ани от Бургас, което се превръща в Тони, обичана от хиляди хора.
Родена в Бургас, Тони Димитрова преминава през различни периоди, преди музиката да стане нейният професионален път. Работи като машинописка във Военната болница и в Общинския съвет на Бургас, а началото на 90-те години я среща с пеенето по ресторанти.
Големият пробив идва след срещата ѝ със Стефан Диомов и песента “Ах, морето“, която през 1996 г. печели награда на конкурса “Бургас и морето“ и поставя началото на кариера, продължаваща вече десетилетия.
В разговора Тони разкрива, че зад сценичното име стои едно друго име, което остава запазено за най-близките ѝ хора.
“Аз съм Ани. Аз съм Ани от първия си ден, от първия си миг“, казва тя и разказва, че е кръстена на баба си Ана, а по-късно Антоанета естествено се превръща в Тони.
Много дълги години бях свикнала с Ани. И когато пропях, тогава някак си естествено станах Тони, споделя певицата.
Тони Димитрова говори за дъщеря ѝ Магдалена и изборът ѝ да се занимава с криминалистика. Тони разказва, че винаги е подкрепяла търсенията на детето си, дори когато пътят е бил неясен.
“Ти сега, ако не смениш и не се търсиш, като станеш на 40 – какво ще казваш? Аз това, дето го учих, въобще не е моето“, разказва тя за разговора с дъщеря си.
Певицата признава, че за нея ролята на родител е да даде свобода и подкрепа.
“И винаги са ме подкрепяли. И до ден днешен. И така трябва според мен“, казва Тони.
Като един от най-разпознаваемите символи на Бургас, тя коментира и възможността градът да бъде домакин на Евровизия. Според нея морският град има всичко необходимо, за да посрещне международния форум.
Бургас е много красив и е точно за “Евровизия“. Сред местата, които задължително трябва да видят чужденците, са главната улица “Александровска”, мостът, крайбрежната улица и Морската градина.Да влязат в Морската градина, която аз обожавам, казва Тони.
Освен музикант, певицата през годините се превръща и в човек на каузите. Тя говори открито за несправедливостите, за животните и за необходимостта човек да не остава безучастен.
Не може с мълчание. Аз ако трайкам, ще си изтрайкам целия живот. Това е толкова скучно, казва тя. Тони Димитрова разказва, че предпочита трудния, но истински път.
“Бих могла да тръгна по течението, защото е по-удобно и по-безболезнено. Но аз искам срещу вятъра. Така е по-интересно“, споделя певицата.
В разговора тя разказва и за помощта си към 12-годишната пианистка Мери, родена глуха, която след операции и рехабилитация развива забележителен музикален талант. Тони е помогнала анонимно, но историята достига до публиката като пример за човечност.
“Понякога доброто не вдига шум, но винаги намира път обратно“, е посланието, отправено към нея от младата пианистка. Самата Тони признава, че историята на Мери я е развълнувала силно.
Тони Димитрова коментира и новото ѝ турне “Щастие“ – име, което идва от въпрос на дъщеря ѝ.
“Кога съм била най-щастлива?“ – този въпрос кара Тони да се замисли какво всъщност означава щастието за нея. Отговорът е свързан с хората около нея, с музиката и с публиката.
“Имам прекрасно дете, с което се гордея. Имам изключителни колеги, без които не мога. Имам изключителен екип, без който също не мога“, казва тя. Най-голямото признание идва от връзката ѝ с хората, които продължават да пълнят залите.
“Те идват. Те имат нужда от мен. И затова тези концерти ги нарекохме “Щастие“, защото друга дума не мога да измисля.“
“Понякога бъркам адреса, но продължавам да го търся“, казва обичаната българска певица, като споделя, че намира този адрес в приятелството, доверието, обичта и взаимността.
“Това е щастие“, споделя с усмивка Тони Димитрова.
