Вярвайте в себе си и обичайте своята майка.
Трябваше да остана никой. Животът ми нанесе рана – още при раждането половината ми лице беше парализирано. Учителите ме смятаха за умствено изостанал, а майка ми ме зачеркна още като дете.
В продължение на седем години, седем дълги гладни години, агенти и продуценти ми казваха в унисон, че първо трябва да се откажа от актьорството и след това от писането на сценарии.
Отсвирваха ме прослушвания преди дори да си сваля сакото, а продуцентите отхвърляха сценария ми, без да прочетат нито един ред.
Преглъщах сълзите си, на работа. Чистех клетките на лъвовете в зоологическата градина, режех месо. 7 дълги, тежки години. 7 години сълзи, пот и вяра в себе си.
Вие също няма да постигнете нищо, докато не преминете през периода на отчаяние. А после? А после живях цяла година с $1600. И написах „Роки“. Вярвайте в себе си и обичайте майка си.
