img

Родолюбецът, който вдигна паметник на Ботев и 7-метров кръст над Цалапица

/
/
/
669 Views

Три поредни години Йордан Гълъбов от Цалапица отделя лично време и средства, за да превърне селото в по-добро място за живеене. 28-годишният мъж, който работи като шлосер в местна фирма за изработка на метали, по собствена инициатива и от сърце реализира вече три свои идеи.

Всичко започва през 2019 година и добре свършената  работа бързо вдъхновява младия мъж и идеите започват да се раждат една след друга. А в реализирането им Йордан успява да въвлече още много хора от селото, за да му помогнат да ги сбъдне.

Последната от тях бе построяването на паметник на поета-революционер Христо Ботев в Цалапица. Той бе открит официално на 2 юни 2021 г., като десетки жители на селото дойдоха на мястото да се поклонят. Тук бе и кметът на Община „Родопи“ Павел Михайлов.

 

 

Не е нужно да имаш излишък от пари, за да помогнеш в облагородяването на селото, нужно е желание и решителност, смята Йордан. Паметникът на Ботев успял да изгради за три месеца заедно с кмета на селото Ивайло Данаилов и още няколко мъже, които помогнали. Решил, че в селото му трябва да има паметник на революционера, и го направил. Споделил идеята си с кмета и определили място.

Най-трудно му било да намери голям гранитен камък за постамента. Започнал да го търси и открил, че може да се сдобие с такъв само от Варна. Дни преди да поеме натам, за да го поръча, младият мъж излязъл на разходка с кучето си около селото. „Изведнъж камъкът се появи пред мен, буквално от нищото, такъв, какъвто ми трябваше. Беше изхвърлен, заровен до половината в земята. А височината и видът му бяха точно такива, каквито исках да бъдат“, разказва Йордан. Едната страна беше грапава, а другата направо подготвена за плочите, спомня си младият мъж. Той  не искал паметникът на Ботев да бъде просто една плоча, поставена на сграда. Затова дълго разглеждал идеи в социалната мрежа.

Заедно с кмета на селото преместили камъка пред кметството и Йордан се заел с почистването му. След това поръчал лика на революционера да бъде изработен върху черна мраморна плоча. Получи се толкова добре, ликът му е толкова реалистично предаден, че като застанеш пред паметника, имаш чувството, че революционерът те гледа, разказва Йордан.

Не крие, че Христо Ботев е патрон на любимия му футболен отбор, но не само това го подтикнало към построяването на паметника. Йордан определя себе си като родолюбец, обяснява, че делата на велики българи като Христо Ботев трябва да се помнят и до ден днешен се прекланя пред революционера.

 

Преди близо две години пък Йордан решава да постави голям кръст над селото и тъй като до Цалапица няма висок  хълм, решава да го постави върху могилата Чернота наблизо.

Легендата разказва как по време на турското робство на мястото имало наблюдателница. И при опасност един човек биел камбаната и селяните се прибирали в специално изкопан ров. Турците разбрали за тайното място и направили засада на наблюдателницата. Момчето горе се казвало Спас, по време на засадата успял да бие камбаната, всички се прибрали, той побягнал, но бил уловен. Турците го убили и увесили на върха. На това място построили параклис, кръстен „Св. Спас“. Параклисът днес е преместен, но кръстът, издигнат там, напомня за геройството и жертвоготовността на едно младо момче.

Още от дете исках в селото ни да има огромен кръст, ала през годините бях забравил за тази моя идея. Изведнъж реших, че мога да я реализирам, и открих подходящото място – могилата близо до входа на селото, разказва Йордан. Запретнал ръкави и със съдействието на шефа си, който му осигурил пространство, машини и намерил детайлите за украсата, изработили кръста. Накрая Йордан го боядисал в златисто. Разпятието е високо 8 метра, като 7 метра са над земята след монтирането му.

12 мъже от селото, начело с кмета и Йордан, успяват на ръце да качат кръста на височината. Най-трудно се оказва да го изправят и успяват с помощта на въжета. Йордан смята, че благодарение на това добро дело Бог го е запазил жив след едно лошо падане с мотора. Отървал се само с охлузване.

Имам още идеи и няма да спра да ги реализирам, защото искам Цалапица да се превърне в още по-добро място за живеене. Тук е минало детството ми, искам тук да живея, разказва Йордан.

Той има различни хобита. Обича природата, работил е като спасител на морето, днес обича да изкачва с приятели планински върхове. Вече е покорил Ботев, Вихрен, Мальовица и Белмекен. Моторите също са му страст. Има пистов и обяснява, че израснал покрай тези машини. Даже първо изкарал шофьорска книжка за мотор, а след това взел категорията за автомобил.

Приятелите му го определят като луда глава. Щом реши нещо, се впуска да го направи. А съветът на Йордан към младите е да строят, а не да рушат.  И се радва, че до ден днешен нищо от изграденото от него не е разрушено от вандали. Споделя, че когато вижда как хората от селото харесват това, което прави, се вдъхновява за още нови идеи.

 

Метално сърце с капачки за бъдеще

 

 

През 2019 година Йордан заделя от заплатата си, вдъхновен от кампанията „Капачки за бъдеще“. Мисълта, че приходите от това начинание ще отидат за закупуването на кувьоз, който може да спаси човешки живот, го мотивира да измайстори голямо метално сърце, в което да се събират пластмасовите капачки.

Разказва, че не му било трудно, тъй като работата му е свързана с метали. Помогнали му отново колегите и шефът. Така вече близо три години голямото сърце в селото постоянно се пълни с капачки, които след това се предават за каузата.

Така на 6 месеца Цалапица успява да събере и предаде половин тон от пластмасовия отпадък.

 

 

На мъжкото хоро

 

Тази година за пръв път Йордан Гълъбов нагази в ледените води на Тунджа и се хвана на мъжкото хоро. Описва преживяването като незабравимо и се зарича догодина на именния си ден отново да отиде. Дълго време искал да сбъдне и тази своя мечта, но все не намирал мераклии. Да подкрепи съселянина си и приятел отишъл кметът на Цалапица Ивайло Данаилов.

Не знаех къде е точното място и спрях на 1 километър от вира. След това трябваше да извървя мокър разстоянието до колата. Краката ми горяха от ледената вода, а ръцете ми замръзваха, но адреналинът беше много висок, казва Йордан.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

It is main inner container footer text