Бившият областен управител на Враца Николай Николов изненадващо обяви, че напуска ГЕРБ, пише BulNews.
Дългогодишният член на партията на Бойко Борисов публикува в своя профил във фейсбук обръщение към своите колеги и симпатизанти.
Само преди ден с ГЕРБ се раздели и дългогодишният народен представител и лидер на МГЕРБ Мартин Харизанов.
Един от любимците на Борисов напуска ГЕРБ!
Публикуваме обръщението на Николай Николов без редакторска намеса:
Днес затварям една важна страница от своя политически път и напускам ПП ГЕРБ.
Присъединих се към партията в момент, когато това не беше нито лесният, нито удобният избор – малко преди задържането на лидера на ГЕРБ и във времето на т.нар. „чегъртане“. Направих го съзнателно, защото вярвах в каузата, в силата на хората и в принципите, които и до днес нося в себе си.
Моите убеждения остават непроменени – десни, консервативни и патриархални. Вярвам в семейството, традициите, личната отговорност, свободната инициатива, силната държава и националното достойнство. За мен политиката винаги е била преди всичко въпрос на принципи, а не на позиции.
През тези години съм давал много от себе си. Имало е моменти, в които в името на каузи, идеи и общи цели съм пренебрегвал и жертвал най-близките си хора и особено онези, които така и не поискаха нищо от мен. Днес осъзнавам, че има граници, които човек не бива да прекрачва, независимо колко силно вярва в една кауза/идея. Това е компромис, който повече няма да правя и няма да си позволя.
Има една фраза, която с времето започнах да разбирам все по-добре: „Когато си тръгнат отвратените, остават отвратителните.“ Не искам да стигам до момента, в който компромисът със собствените ми принципи се превръща в навик. Понякога да си тръгнеш не означава да се откажеш – означава да останеш верен на себе си.
Благодаря за доверието, за възможностите, за битките, които водихме заедно, и най-вече за хората, които срещнах по този път. Част от тях ще останат мои приятели, независимо от политическите решения и пътищата, които всеки от нас ще избере.
Не си тръгвам с огорчение и не отричам миналото си. Напротив – приемам го като важна част от пътя, който ме е изградил.
Продължавам напред със същите убеждения, но и с по-ясното съзнание кое в живота е наистина важно.
Времената бяха трудни, но хората истински.
За мен беше чест!
