За първи път разбрах, че има хора, които се радват на чуждото нещастие някъде преди десетина години (схващате колко съм наивен, нали).
Беше по повод един министър, който загуби детето си при все още неизяснени обстоятелства, като спорът беше дали не е употребил алкохол, който да доведе до инцидента.
Тогава видях маса народ да забрави основния факт – загубен човешки живот – и да нападне министъра, щото е министър и не е от нашите.
Минаха няколко години и дойде пандемията. Тогава на всяка новина за загубен живот на известен човек се появяваха купища ухилени емотикони и гнусни писания – по-гнусни от пандемията.
По-късно това продължи с войната между Путя и Украйна. И не се спря до ден днешен.
Вчерашната новина за кончината на Любо Дилов роди поредната маса гнусен хейт. Включително от хора, които го играят демократи.
За мен това е морална катастрофа в една страна, която е известна колкото с културата си (за която не е допринесла с нищо), толкова и с факта, че тук всеки сам си прецЕня, докато слуша Кондьо в механата.
За това взех важно решение.
Оттук нататък всеки хейт на стената ми ще оставям без отговор.
Всеки опит на когото и да е да се държи нагло и да се опитва да търси саморазправа при мен ще остава без никакъв диалог.
Това не е страх от спор, защото спор с озверели тъпанари, страдащи от еректилна дисфункция няма. Диалог се води с нормални хора, болните имат нужда от психиатър, уролог, а ако това не помага, има специализирани заведения в Карлуково и на 4 километър.
Тая токсична клоака, наречена “Социални мрежи” или сама ще се изчисти от гадовете.
Или накрая тук ще останат само гадове.
Плюя на всеки, който се радва на нечия смърт, защото починалия не споделя политическите му убеждения.
(от фейсбук)
