На 24 април 1877 г. (12 април по стар стил) историческа прокламация отекна в Кишинев. Император Александър II от Русия обяви война на Османската империя, запалвайки конфликт, който завинаги щеше да промени съдбата на Балканите и да ознаменува зората на свободата за България.
Тази монументална война, вписана в българската памет като Освободителна, не беше внезапна искра, а кулминация на дълбоко вкоренени напрежения и зов за справедливост. Жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 г., съчетано с широко разпространените вълнения в Босна и Херцеговина (1875 г.), разпали общественото мнение в цяла Европа, особено в Русия, където панславистките настроения бяха силни.
Дипломатическите усилия за разрешаване на т.нар. „Български въпрос“ се оказаха безплодни. Цариградската посланическа конференция (декември 1876 г. – януари 1877 г.) видя Великите сили да предлагат реформи и автономия за българските земи. Въпреки това, насърчавано от Великобритания, османското правителство категорично отхвърли тези предложения, което направи войната неизбежна. Русия, водена и от желанието да възстанови влиянието си в Черно море и на Балканите, загубено след Кримската война (1856 г.), се подготви за военни действия.
За да си осигури неутралитет на сложната европейска сцена, Русия умело договори споразумения с Австро-Унгария – Райхщатското споразумение (1876 г.) и Будапещенската конвенция (1877 г.). Тези пактове предвиждаха да не се създава голяма славянска държава в случай на разпад на Турция, което беше решаващ компромис за предстоящия конфликт.
С прочетен императорски манифест сред тържествен парад, руските войски незабавно започнаха настъплението си през Румъния. Ключовият момент настъпи на 15 юни 1877 г., когато основната част от руската армия извърши смело и успешно форсиране на река Дунав при Свищов, официално започвайки военните действия на Балканския полуостров.
Вдъхновени от наближаващото освобождение, близо 10 000 български доброволци с ентусиазъм се присъединиха към руските редици, формирайки доблестното Българско опълчение. Тяхната храброст и саможертва се оказаха решаващи в множество ключови битки, като им спечелиха незаличимо място в аналите на тази свещена война.
Конфликтът приключи на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор. Този исторически документ не само сложи край на военните действия, но, най-важното, възстанови българската държавност, изпълнявайки дългогодишната мечта за свободна България след векове чуждо владичество.
