Проблемът е в релсите, а не в съставите
Вчера частично е дерайлирала една от новите електрически мотриси ŠKODA от серия 34.00, обслужваща влак по направлението Перник – София.
Преустановено бе движението на влаковете между Владая и Горна баня, съобщиха от ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура“.
В неделя около 14.00 ч. в междугарието Владая – Горна баня от релсите излиза една от колоосите в задната част на пътническия влак №50280, пътуващ по направление Перник – София.
Инцидентът край Владая, при който нова мотриса Škoda излезе от шините, повдигна логичния въпрос сред обществеността: възможно ли е модерните влакове да са непригодни за българската железопътна мрежа при високи температури? Краткият отговор на жп експертите е отрицателен – проблемът се крие в термичната деформация на инфраструктурата, а не в съвместимостта или качеството на новия подвижен състав.
Ефектът „слънчево изкривяване“ При продължителни горещини температурата на металните релси често надхвърля 50–54°C, което е значително над тази на въздуха. По законите на физиката металът се разширява. Когато релсовата скара няма достатъчно пространство или конструктивен толеранс да поеме това разширение, се получава така нареченото „слънчево изкривяване“ – геометрията на релсовия път се усуква за броени минути. При подобен дефект риск от дерайлиране съществува за всеки влак, независимо от годината му на производство.
Защо новите влакове са по-чувствителни? Мотрисите Škoda са произведени съгласно европейските технически спецификации за интероперабилност (TSI) и са проектирани да оперират безпроблемно в широк температурен диапазон (от -25°C до над +45°C). Разликата обаче е в технологичното поколение:
Прецизна конструкция: Модерните влакове разполагат с високотехнологични талиги, по-твърдо окачване и стриктни толеранси на колелата.
По-ниска толерантност към дефекти: За разлика от десетилетните съветски или германски вагони, чиито механични луфтове „прощават“ леки кривини по пътя, новите мотриси реагират много по-остро на внезапни геометрични отклонения в трасето.
Инфраструктурата трябва да следва новата техника В европейската практика за справяне с подобни рискове се разчита на стриктни превантивни мерки – боядисване на релсите в бяло (което понижава температурата им с 2°C до 4°C), постоянен мониторинг и своевременно ограничаване на скоростта в критичните участъци.
Случаят край Владая за пореден път показва, че обновяването на подвижния състав е само половината от уравнението. За да бъдат новите влакове безопасни и бързи, железопътната инфраструктура у нас се нуждае от също толкова бърза и качествена модернизация.
