В центъра на обществения интерес попадна предложението на управляващите да се съкрати срокът на майчинството, при условие че бъдат осигурени достатъчно места в яслите. Идеята, изказвана от народния представител Владимир Николов, се основава на твърдението, че работодателите дискриминират жените в детеродна възраст, опасявайки се от разходите по дългото майчинство.
Тук обаче се появява сериозна грешка в аргументацията. В България работодателите не изплащат обезщетенията за отглеждане на дете. Тези суми се покриват от Държавното обществено осигуряване. Съгласно закона, обезщетенията обхващат два основни периода: бременност и раждане (410 дни) и отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
За периода от 410 дни обезщетението възлиза на 90% от средното брутно трудово възнаграждение за последните две години. След този срок майката или бащата получават месечно обезщетение, чийто размер се определя ежегодно. Важно е да се отбележи, че и бащата има право на отпуск – 15 дни при раждането и до 150 дни след шестмесечната възраст на детето, при съгласието на майката.
Освен финансовите въпроси, спорни са и визиите за професионалното развитие на жената. Твърдението, че две години майчинство пречат на кариерния растеж, игнорира силата и адаптивността на българската жена. Майчинството не означава деквалификация; напротив, то развива компетенции и качества, които са ценни и в професионалната срена. Много жени използват този период дори за преквалификация и учене.
Не бива да забравяме и трагичната реалност на около 145 000 двойки в страната, които се борят с репродуктивни проблеми. За тях кариерното развитие е на заден план спрямо желанието да станат родители. Вместо да се мисли за съкращаване на правата, държавата трябва да стимулира раждаемостта и да подкрепя семействата.
Проблемът с местата в яслите е отговорност на общините, особено в големите градове. Решението не е в ограничаването на майчинството, а в ефективното управление на инфраструктурата. Българската жена е доказала, че може да съчетае ролята на майка и професионалиста, без да жертва нито едно от двете.
