Младият лекар Виктор Вълчев предизвика дискусия в социалните мрежи, след като показа храната, която по думите му е предоставена на медицински работник по време на 12-часова нощна смяна. Публикацията му обаче бързо излезе извън темата за вечерята и се превърна в остър коментар за заплащането, нощния труд и условията, при които работят младите медици в България.
“Този пир за очите пред вас е вечерята, с която се очаква да се нахрани медицински работник на 12-часова нощна смяна“, пише Вълчев.
По негови приблизителни изчисления храната е около 250 килокалории. Той обръща внимание и на качеството ѝ, като с ирония описва миризмата на предоставеното “сирене“ и уточнява, че не го е изял – аромат от торбичка със “сирене”, която може да опише само като “чорапи на три дни намазани с мухъл”
“Добре, че си взимаме храна отвън и пациентите ни са доволни, благодарни и щедри с подаръците“, допълва лекарят.
Вълчев използва случая, за да постави значително по-големия въпрос за нощния труд на медицинските специалисти. Той посочва, че за нощен се счита трудът, положен между 22:00 и 6:00 часа, а допълнителното възнаграждение според сметките му възлиза на едва няколко евро за едно дежурство.
При минимална работна заплата от 620,20 евро и ставка от 0,15% от нея на час той изчислява допълнително възнаграждение от 0,9303 евро на час, или 7,44 евро за осемте часа, които попадат в законовия диапазон за нощен труд. Прочетете я отново тази сума и си дайте сметка какво можете да си купите с тях. Може би един дюнер, с който да се нахраните вместо тази царска трапеза.
Според него така за една нощ, прекарана в грижи за болни хора и обслужване на спешни случаи, медицинският работник получава допълнително възнаграждение, което трудно може да се разглежда като реална компенсация за натоварването.
Лекарят поставя и въпроса защо нощният и сменният труд не се третират като вреден труд. Той припомня, че продължителната работа на смени нарушава нормалния циркаден ритъм и може да има неблагоприятни последствия за физическото и психическото здраве.
По думите му към здравните рискове трябва да се прибавят и социалните последици – пропуснатото време със семейството и приятелите, умората през деня и необходимостта човек практически да живее в различен ритъм от този на останалата част от обществото.
“Но това държавата ни не го разпознава и съответно компенсация за вреден труд за това няма“, пише той.
Друг проблем, който Вълчев поставя, е категорията труд на медицинските специалисти. По думите му те са трета категория, въпреки че ежедневната им работа може да включва контакт с телесни течности, йонизиращи лъчения и радиоактивни изотопи, както и взаимодействие с пациенти в неадекватно състояние, агресивни болни и техни близки.
Към това се добавя и високата професионална, социална и юридическа отговорност, която носят лекарите и останалите медицински специалисти.
Това, че ние работим професия с постоянна работа с опасни телесни течности, с рентгеново лъчение, с радиоактивни изотопи, с хора в неадекватно състояние, с агресивни пациенти и близки, с висока отговорност както социално, така и юридически, явно не ни класифицира като нещо различно от общата категория работник, коментира младият лекар
Според него един от най-сериозните проблеми остава ниското възнаграждение. Вълчев твърди, че млад медицински работник може да получава между 700 и 850 евро нетно месечно. Именно в това той вижда една от причините за недостига на медицински сестри, акушери, лаборанти, санитари и рехабилитатори.
“Като могат да са общи работници за повече пари, няма как“, обобщава той.
При младите лекари към финансовия проблем се добавят продължителното образование и трудностите по време на специализацията. Вълчев припомня, че медицинското образование продължава шест години, след което специализацията обикновено отнема още няколко години.
По думите му младите лекари често са натоварени с голям обем административна работа, едновременно трябва да изпълняват множество задачи и в същото време сами да организират голяма част от процеса около специализацията си.
“Това са условията, в които се очаква да работи един млад медицински работник“, заключава Виктор Вълчев.
Публикацията му поставя отново на дневен ред въпроса не само за възнагражденията в здравеопазването, но и за цената, която лекарите, сестрите и останалите медицински специалисти плащат за работата на смени – физически, психически и социално.
