“Още не мога да повярвам докъде ме доведе животът. Преди години лекарите са ме гледали все едно съм телефон на 1% батерия, а сега представлявам България.”
Така започва изповедта си капитанът на националният ни отбор по футбол за трансплантирани Ивайло Генчев. 2026 г. е юбилейна за спортиста – точно преди две десетилетия в Университетска болница “Лозенец” екип с ръководител проф. Любомир Спасов извършва една от първите чернодробни трансплантации в България. Реципиент е 3-годишният тогава Ивайло от Нови пазар, а донор е неговата майка Димитричка.
Навръх 23-ия си рожден ден тази година Ивайло участва в Европейските игри за трансплантирани в Арнем, Нидерландия, където завоюва сребърен медал в турнира по т.нар. ходещ футбол и достигна до четвъртфиналите в турнира по тенис на маса.
20 години след чернодробната си трансплантация мъжът живее и работи във Варна, води абсолютно пълноценен живот и редовно спортува.
“Истината е, че през годините разбрах едно – човек може да мине през адски трудни моменти и въпреки това да продължи напред. Понякога по-силен. Понякога по-изморен. Понякога на инат и с две кафета в организма (смее се). Но продължава”, споделя Генчев.
Самият той признава, че рядко разкрива душата си и казва на близките си колко много значат те за него.
“Благодаря ви, родители! Обичам ви. Мамо, моят донор, благодаря ти! Ти си моят герой! Благодаря ти не само за живота, който си ми дала, а и за този, който си ми върнала. Не съм от хората, които постоянно говорят за чувства. Но истината е, че без теб нямаше да ме има. Нямаше да има това момче, което днес носи флага на България и се бори, усмихва и шегува напук на всичко”, казва Ивайло.
Желаем му още много успехи!
