На 31 юли православните християни отбелязват Богородични заговезни – денят, който поставя началото на Богородичните пости.
Това е последният ден, в който се консумира блажна храна, преди вярващите да започнат двуседмичния пост в чест на Пресвета Богородица.
Самите пости започват на 1 август и продължават до 15 август, когато Църквата отбелязва един от най-големите християнски празници – Успение на Пресвета Богородица (Голяма Богородица).
Какво се прави на Богородични заговезни?
Според православната традиция денят е посветен не само на подготовката за поста, но и на духовното пречистване.
- искат и дават прошка на своите близки;
- заговяват – това е последният ден за консумация на месни и млечни храни;
- посвещават време на молитва, размисъл и вътрешно смирение.
Смята се, че постът има не само хранителен, но и духовен смисъл – време за повече добри дела, търпение и въздържание.
Как се пости?
Богородичният пост е сред най-строгите в православния календар, въпреки че продължава само две седмици.
Според църковния устав:
- понеделник, сряда и петък – строг пост (сухоежбина – сурови плодове, зеленчуци и непреработена храна);
- вторник и четвъртък – разрешава се постна храна без олио;
- събота и неделя – позволени са растителна мазнина и вино.
Изключение се прави на 6 август, когато православната църква отбелязва Преображение Господне. На този ден традицията разрешава консумацията на риба.
Подготовка за Голяма Богородица
Богородичните пости завършват на 15 август с празника Успение на Пресвета Богородица, известен още като Голяма Богородица. Това е един от най-почитаните празници в православния календар, посветен на Божията майка.
За вярващите този двуседмичен период е време за духовно обновление, смирение и подготовка за един от най-светлите християнски празници.
