Общественикът, писател и сценарист Иво Сиромахов сподели мнение в пореден пост във фейсбук, в който критикува културните дейци, които искат финансиране от държавата за своето изкуство.
Ето какво написа той:
Не мога да разбера защо всеки некадърник, който е направил поредния негледаем, скучен филм, или е написал някакви бледи стиховце, с които е събрал между 6 и 8 лайка във фейсбук, се чувства длъжен да реве с пълна сила, че държавата не го подкрепяла.
Културата била загивала, изкуствата били в беда и прочие.
А защо трябва да те подкрепя точно теб, “творецо“ неразбран?
Ако си толкова талантлив, защо ти е държавно финансиране?
Намери си меценати, намери си хора, които ще инвестират във величието ти и по този начин ще останат в историята. Като хора, подкрепили неразбрания гений.
Защо си решил, че трябва непременно да цуцаш от бюджета?
От парите на пенсионерите, на самотните майки, на инвалидите?
Живеем в пазарно общество и художествените продукти се конкурират свободно за вниманието на публиката. Направил си нещо, което вълнува хората – продаваш го. Направил си нещо, което не ги вълнува – не го продаваш. Но да настояваш държавата да плаща за всичките ти провали, е безобразие.
Шекспир е издържал прочутата си театрална трупа с представления пред хора, които днешните интелектуалци с погнуса биха нарекли “простолюдие“ – проститутки, занаятчии, амбулантни търговци. Неговото изкуство е било достъпно както за възвишените умове, така и за неграмотните.
Неразбраните страдалци, които в момента реват за държавна подкрепа, са израснали в тоталитарната епоха, когато изкуството беше инструмент на пропагандата. Държавата финансираше щедро онези, които пееха химни в прослава на комунизма и репресивния апарат. Малцината, които отказаха да служат на престъпния режим, бяха обречени на глад (като Константин Павлов) или убити (като Георги Марков).
Дори в демократичната държава властта понякога се изкушава да поръчва музиката и резултатите са печални. Спомнете си как клетият Веско Маринов стана за смях със злополучната песничка “Нашата полиция ни пази“.
Така че внимавайте какво си пожелавате. Когато държавата ви дава пари, тя ще иска нещо в замяна – верноподаничество, слугинаж, прослава на съответната партия, която в момента е на власт.
Ще иска да продадете свободата си.
А какво изкуство ще правите, ако не сте свободни?
