Българските управници правят всичко възможно, за да пазят реномето на Русия, а съответно потапят реномето на България пред нашите съюзници. Това коментира пред предаването “Нюзрум“ по Радио Фокус журналистът и анализатор Иво Инджев по повод реакциите около инцидента с дрона в Лайпциг и отговора на българските институции.
Според него първоначалната предпазливост у нас напомня на поредица от предишни пасивни позиции и отказ да се търси обективна отговорност за сигурността на страната.
За реакцията на властта и пасивността спрямо външните заплахи
Според Иво Инджев липсата на ясна позиция и априорното изключване на съпричастност от страна на Русия създават усещането за мълчаливо обслужване на чужди интереси. В отговор на въпрос защо българската власт реагира толкова предпазливо, анализаторът посочи:
“Защото българската власт е последователна в тази своя позиция. Да отидеш в Париж на гости само за парада, както се оказа – а някои дори иронизират и за кетъринга, и за приема в Елисейския дворец – и да кажеш в същото време на домакините, че няма да участваш в тяхната инициатива за подкрепа на Украйна, е точно същото, както е и в случая по отношение на определения от трибуната на Народното събрание от премиера Румен Радев най-важен партньор на България – Германия – по негов адрес да кажеш на практика, че ние не им вярваме и че това, което казват, не е истина. Това означава на практика – един странен вот на недоверие спрямо най-близкия партньор на България, който беше откроен като такъв с избора на премиера да посети първо Германия, когато встъпи в длъжност.“
Коментирайки отказа на държавния глава да свика Консултативен съвет за национална сигурност по искане на опозицията и липсата на официални задълбочени действия при предишни случаи с дронове на българска територия, Инджев посочи, че управлението прави всичко възможно да пази реномето на външна държава, докато европейският натиск изисква спазване на съюзническите ангажименти:
“Нашите управници правят всичко възможно, за да пазят реномето на тази чужда държава /бел. ред. Русия/, а съответно потапят реномето на България пред нашите съюзници. Те засега мълчаливо приемат този факт, но у нас беше и председателят на Европейския съвет Антониу Коща, и той ярко се разграничи от мълчанието на България по адреса на критиките за Русия и пое инициативата, и то в контекст, в който не беше длъжен да го прави. Така че се вижда все по-отчетливо как България се опитва да обслужва чрез своите управляващи интересите на една чужда държава, която ни е обявила за вражеска страна.“
За предизборната обстановка и битката за “Дондуков“ 2
В контекста на наближаващия президентски вот на 25 октомври и оформящите се политически тандеми, анализаторът подчерта, че геополитическият избор и отношението към евроатлантическите ценности няма как да бъдат заобиколени от кандидатите. По думите му опитите за балансиране между всички политически течения с цел харесване на всяка цена могат да доведат до обратен ефект:
“Който е приятел с всички, не е приятел с никого. Това е цитат по Аристотел… Мисля, че си правят грешно сметките, ако смятат, че и с включването на кандидатурата на директора на БТА Кирил Вълчев ще могат да привлекат към себе си хора, които имат принципни позиции – не биха го направили, по-скоро според мен може да има и обратен ефект.“
Според Инджев силата на действащия президент Илияна Йотова се крепи на институционалния ресурс и публичните изяви, докато опонентите от опозицията често стават обект на повърхностни личностни нападки от жълти медии. Анализаторът завърши с предупреждението, че на преден план трябва да излязат идеите и принципите, цитирайки класическата мисъл: “Дребните умове атакуват личности, не се занимават с идеи, за разлика от големите умове.“
