„Мишкова нива“ е едно от най-мащабните, загадъчни и свещени тракийски места не само в Странджа планина, но и в цяла България. Скрита дълбоко сред гъстите гори, близо до град Малко Търново, тя буди дълбок трепет заради своята архитектура, древно предназначение и мистичната атмосфера, която я заобикаля.
Смята се, че „Мишкова нива“ е изгубеният храм на Слънцето, дом на древен и силен жрец. Комплексът е останал неоткрит и непроучен до 80-те години на миналия век, тъй като се намира на метри от границата ни с Турция и достъпът е бил силно ограничен. По време на мащабната програма „Странджа – Сакар“ (ръководена от проф. Александър Фол и Петър Делев) учените получили достъп до мястото и това, което открили, ги оставило без дъх.
Под пластовете земя и вековни корени не лежала просто поредната тракийска могила. Открит е грандиозен архитектурен ансамбъл, строен, разрушаван и надграждан в продължение на повече от 2000 години – от средата на второто хилядолетие пр. н. е. (Бронзовата епоха) чак до Късната античност (IV век сл. Хр.). Това означава, че когато Римската империя е била в зенита си, „Мишкова нива“ вече е съществувала като древно, хилядолетно свято място, обвито в легенди.
Комплексът е изграден от няколко концентрични кръга с голям диаметър (около 25 метра), иззидани от прецизно издялани мраморни блокове. Мраморът се добивал в района на Малко Търново, а изработката на тези каменни кръгове впечатлява и до днес. В центъра на комплекса се намира куполна гробница (мавзолей) с дромос (коридор), която поразява с инженерната си мисъл за времето на античността.
Гробницата е изградена от съвършено обработени мраморни квадри, донесени от километри разстояние. За древните траки и по-специално за астите, населявали Странджа, това не е било просто гробище. Това е бил Домът на обожествения Жрец-Цар – същество, което служи като посредник между хората и Великата богиня майка (Земята). Затова неговата гробница е едновременно утроба и портал. Кръглата форма на кромлеха символизира слънцето и мъжкото начало, а самата земна могила и куполът – женската утроба. Тяхното сливане на „Мишкова нива“ е вечният акт на космическото сътворение.
Археолозите смятат, че мястото първоначално е било тракийско скално светилище, посветено на култа към Слънцето и Великата богиня майка, а по-късно се е превърнало в мемориален комплекс на висш тракийски владетел или жрец. В района около „Мишкова нива“ са открити следи от древни златни и медни рудници. Според изследователите траките са смятали подземния свят за свещен, а добивът на руда е бил свързан с религиозни ритуали и мистични тайнства, посветени на божествата на земните недра.
Най-разтърсващото откритие на „Мишкова нива“ обаче не е самият градеж, а онова, което е увенчавало входа му. Днес оригиналът на каменната плоча се пази в музея в Малко Търново. Това е масивен мраморен фронтон (бел. авт. – триъгълната плоча над входа), върху който са изваяни релефно символи с невероятна дълбочина: кръгъл щит (символ на Слънцето), кръстосани зад него две копия и най-важното – две човешки длани с разтворени нагоре пръсти. Какво означават тези ръце?
Някои изследователи смятат, че това са ръцете на тракийския жрец, вдигнати в молитвена поза към слънчевия бог. Друга, по-мистична теория гласи, че ръцете са поставени там, за да спрат тези, чието сърце не е чисто. Трети са на мнение, че тъй като в много древни култури Великата богиня е изобразявана само чрез ръцете си, които благославят и дават живот, точно това са издълбали в тази плоча древните траки.
В последните години мястото стана изключително популярно, посещава се от стотици туристи почти целогодишно, тъй като достъпът до него е много улеснен. Хората търсят там сливане с енергията на Жреца на Слънцето и богинята майка. Мнозина вярват, че молитвите, произнесени там, биват чути и изпълнени почти веднага. Повечето жени посещават мястото с молба за зачеване и раждане на детенце, други за среща с мъжа на живота им и щастлива любов, трети – просто за разбирателство и хармония в отношенията в семейството и с близките.
