Ернестина Шинова-Слабакова е родена е на 2 юли 1963 г. в София. Баща ѝ е писателят Чавдар Шинов. През 1986 г. Ернестина завършва тогавашния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в последния клас на професор Любомир Кабакчиев.
По-късно специализира в Италия в института „Belle Arti”. Известно време играе в Бургаския театър. Играе и в телевизионното предаване „Комиците”. Омъжена е за режисьора Андрей Слабаков и двамата имат дъщеря – Йоанна, която ги дари с двама внуци.
– Здравейте, какво мислите за съвременното образование в контекста на класацията ПИЗА, която подреди знанията на българските деца на дъното на стълбицата?
– Аз имам наблюдения за последно от българското образование от времето на дъщеря ми, която завърши Националната природо-математическа гимназия в София. Там им дадоха много добра основа, децата участваха в различни кръжоци и ходеха на международни олимпиади, на които редовно печелеха първите места. От образованието в НПМГ съм доволна, но винаги има какво още да се желае. Но любопитното дете, което иска да се учи и има амбиции, то намира начин откъде да черпи информация, открива точните учители и кръжоци.
За останалите – по-малко мотивираните деца, които по-трудно се фокусират върху това, какво искат да постигнат, там голямата дупка в образованието лъсва. Но не без значение е и семейството ти и до колко успяват родителите да мотивират децата към знанието.
– Какви спомени пазите от образованието по ваше време?
– Ние с Андрей сме хванали онова ниво на образованието, което беше на второ място в световен мащаб след Израел, без обаче да имаме занятия цял ден. Нашето образование беше на изключително високо ниво, имахме по 5 часа на ден и в тези часове успявахме да научим. И днес като решаваме някакви тестове, си личи, че имаме по-широк поглед и знания от младите.
– Имали ли сте някакви дисциплини в училище, които днес образованието не предлага?
– Учехме анатомия много подробно, което после се оказа изключително полезно в реалния живот, и физика, а и химия учехме по-задълбочено. На мен естествените науки са ми слабост и аз от малка се интересувам от тях. Но днес срещам млади хора, имам една приятелка на 30 г., която не знае какво означават думите въглехидрат и белтък. И ми се налага да обяснявам – ориз, картоф, захар, шоколад съдържат въглехидрати.
Не мога да си обясня как е възможно образованието да не им е дало тези базови познания. Нашето образование изискваше всеки да знае – изпитваха ни по география или по химия – или прав на катедрата пред дъската, или прав на чина. И говориш, никой не те кара да заграждаш а – трактор, б – кола, в – овца.
– Говорите за тестовете с готовите отговори…
– Да, които съсипаха изказа на младите хора – те не могат да се изразяват и не могат да формулират мисълта си, и това води до факта, че те не знаят да се изследват, а така имаме хора, които не знаят кои са, не знаят за какво са на земята и не знаят какво искат. Но докато съм жива аз ще се стремя моите деца и внуци да бъдат грамотни, да умеят да се изразяват човешки и да имат базови познания по всички науки.
– Всички фамилии това правим – култивираме грамотност, знания, изказ, стил и вкус у наследниците си…
– Но това не е наша работа, би трябвало образованието да ни помага в тази насока, но за съжаление има огромни дупки в образованието за основни, дори елементарни знания. Когато дъщеря ми кандидатства в НПМГ с биология установих, че в учебника целия клас “Котки” е пропуснат. Значи те знаят за всякакви червеи, тичинки, а цяло едно семейство бозайници го няма въобще в учебника. И аз отидох при учителите в деня на изпита и им казах, че “Котките” липсват и ако дадат на децата въпроси от този раздел, те ще се провалят. Тогава самите учители ми казаха да не се тревожа и че те са наясно, че са пропуснати в учебника. Възмутително. И не мога да си обясня защо по един предмет има 69 учебника, кому е нужно това?
– Кому според вас?
– Пълна глупотевина е това и разбирам, че много издателства искат да ядат, но могат да тестват и да фокусират децата върху други книжни издания, защото, ако детето учи по един учебник литература, мести се в друго и му трябва учебник на друго издателство. Идиотия е това!
– Смятате ли, че изкуственият интелект съвсем ще съсипе креативността на децата, които за всяко нещо търсят информация от него?
– Смятам, защото децата стават лениви и това се вижда много ясно в Западна Европа. Виждала съм западняци, които излизат от вкъщи и отиват на работа с джи пи ес по път, който са ползвали стотици хиляди пъти. За да стигнат до работата си, възлагат маршрута на някого другиго и така мозъкът престава да работи. И дори да има задръствания, по-добре с мозъка си да намериш обходен път, а не да чакаш на готово решение. Животът изисква от нас всеки ден да вземаме решения, но ако непрестанно някой друг прави това за теб, в един момент ще вземе и генералното решение за теб… Защото ти ставаш излишен, излишен на природата.
Има и огромна разлика дали пишеш с ръката си или с клавиатурата. Има и значение дали четеш линейно както се чете книга или четеш в дълбочина с нови и нови неща, които изкуствения интелект ти предлага на готово, защото нашият биологичен мозък е свикнал да чете линейно информация, да я интерпретира и да я върне обратно синтезирана. А изкуственият интелект ти дава готови отговори и убива възможността сам да се задълбочиш по темата и да реализираш мисловен процес.
Просто физиологично се случват различни процеси – единият подкрепя развитието на нервната система и на мозъка изобщо, а при другия просто консумираш готови резултати, които обаче не са твои резултати. И това според мен е особено опасно.
– Защо?
– Защото биологията на мозъка ще започне неминуемо да изостава за сметка на употребата на изкуствения интелект, който обаче лишава хората от вдъхновение, креативност и последвалите чувства и емоции на щастие, които се раждат в творческия или в изследователския процес. Именно те те правят човек. Но не знам какво е избрал Господ за нас, но знам, че ние не сме избрали за себе си и за децата си правилното, защото излизаме от сферата на биологията, а ние сме биологични единици, ние не сме роботи.
