Канадската компания „Дънди прешъс“ дава едва 1% от добитото злато у нас на България. Другите 99% заминават за град Цумеб, Намибия, където преработват концентрата до злато и други елементи. За скандала алармира пред Lupa.bg Константин Дичев от „Зелени Балкани“.
Канадците преди ден се похвалиха, че миналата година само от рудника „Ада тепе” край Крумовград са изкопали рекордните 1 029 309 тона руда. От тяха 890 738 тона са преработени, като извлеченият концентрат злато е 5926 тона.
Това означава, че за България остават по-малко от 60 тона златен концентрат. „Дънди прешъс“ обаче притежават още един рудник у нас – „Челопеч” край София.
Загубата за страната не спира до тук. „Другото важно е, че част от тези други елементи са много скъпи, някои дори по-скъпи от златото. А концесионерите дори не ги декларират тях. Те декларират само злато, сребро и мед. От там нататък има още 7-8 елемента, които се извличат в по-малки количества, но носят печалба стотици милиони на година. Само с парите от тези елементи консеционерите си покриват разходите, оттам нататък всичко е печалба“, обясни Дичев.
По думите му България е богата на злато, но част от находищата не могат да се обработват, защото единственият начин е да се ползва цианидна технология, а тя е много опасна и забранена.
Специално от находището „Хан Крум“ край Крумовград могат да се добият 60 тона чисто злато. От тях за нашата икономика остават 600 кила по силата на неизгодния концесионен договор.
„Дънди прешъс“ взе концесия само за Ада тепе, но те малко по малко разширяват зоната на добива. Никой не ги следи. Техните твърдения са, че добиват много по-малко от реалното. Това и декларират- 3 пъти по-малко количества добив от реалните добити. Освен това плащат едва 2% корпоративен данък, вместо 10%“, предупреди експертът.
Според него това не се отнася само до „Дънди„, другите миннодобивници като „Горубсо“, „Елаците“ и „Аурубис“ правят същото. Те си пишат какво добиват и дават данните, никой не ги проверява доколко тези данни са верни.
Дичев е категоричен, че не е вярно, че не можем сами да си добиваме златото. България има такава възможност, как сме го правели преди концесията? 1989-а година само от Челопеч в БНБ имаше 35 тона злато, добави той.
Рудите и концентратите, добити у нас, пътуват за преработка към страни с по-ниски екологични стандарти с кораби. Милиони тонове натрошени скали кръстосват океаните в търсене на по-изгодни цени за преработка, докато емисиите от морския транспорт остават изключени от глобалните схеми за опазване на климата.
Не става дума толкова въглероден диоксид, колкото за сажди и серни и азотни окиси. По оценки на Германския природозащитен съюз, корабният транспорт създава 22% от емисиите на азотни оксиди в света, а саждите са виновни за 50% от затоплянето в Арктика. Максимално допустимото съдържание на сяра (причинител на киселинни дъждове) в корабното гориво е 3500 пъти по-високо от автомобилното.
От Челопеч за Намибия всяка година пътуват по 100 хил. тона концентрати, още толкова постъпват от други места, включително от тихоокеанския бряг на Южна Америка. Освен за замърсяването, Европа затваря очи и за развитието: бедните страни се специализират като доставчици на суровини, междинната преработка е за региони с ниски екологични стандарти, а добавената стойност във финалните фази остава за богатия свят. Договорите за свободна търговия на ЕС затвърждават неравенството в световното индустриално развитие.
На челната снимка: Оперативният директор на рудника край Крумовград инж. Любомир Хайнов е доволен от бизнеса
