Хиляда швейцарци заравят близо 2000 чифта чисто бели памучни гащи в името на науката. Два месеца по-късно доброволците ги изкопават и изпращат останките заедно с почвени проби на учени от университета в Цюрих и института Agroscope.
Целта на необичайния експеримент е да покаже колко “жива и здрава” е почвата.
Резултатите са повече от нагледни. На едни места бельото излиза само с няколко дупки, а на други от него са останали почти само ластикът и конците.
Най-лакома за гащи се оказва почвата в частните градини. Там изобилието от органични вещества храни гъби, бактерии, земни червеи и други организми, които разграждат памука. Най-слаба активност учените откриват под тревните площи, докато нивите и ливадите застават по средата.
Напълно изядените гащи обаче не означават непременно перфектна земя. Агрономът Франц Бендер предупреждава, че бурното разграждане в някои градини може да е резултат и от прекомерно торене.
А защо точно бельо? Учените спокойно можели да заровят обикновен памучен плат, но едва ли щели да привлекат толкова доброволци.
“Забавно е и едновременно е ефективен метод за изследване на почвата”, обяснява Марсел ван дер Хейден от университета в Цюрих. Белите гащи се превръщат в своеобразно мерило за подземния живот: колкото повече памук изчезва, толкова по-активни са организмите в почвата.
