Днес братя Аргирови са сред най-разпознаваемите имена в българската поп музика, но зад успеха им се крият и трудни моменти, за които публиката знае малко. Благовест Аргиров направи откровени признания за годините преди голямата слава, когато мечтите за музикална кариера се сблъскали със суровата действителност.
Особено тежък се оказал периодът му в Норвегия, където пристигнал без сигурни професионални ангажименти и скоро се изправил пред сериозни финансови затруднения.
Певецът не крие колко трудно било началото му в скандинавската страна.
“Когато пристигнах в Норвегия, бях без пукната стотинка. Нямах уговорени участия, нямах никакви ангажименти. Останах напълно без пукната пара, буквално нямаше какво да ям”, признава Благовест.
Вместо очакваните възможности за професионално развитие, той се сблъскал с ежедневната тревога как ще се справи финансово. Това е един от периодите, които певецът продължава да помни години по-късно.
Малцина знаят, че преди да се превърне в поп звезда, Благовест Аргиров е имал сериозни перспективи като класически музикант. Той завършва музикалното училище в Пловдив, а след това продължава образованието си в Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“.
Сред преподавателите му са проф. Здравко Йорданов и Анатоли Кръстев, който по онова време е асистент. Благовест разказва, че преподавателите му предричали блестяща кариера на световните сцени. Съдбата обаче го отвела в друга посока.
“Много ме е срам да си призная от колко години не съм свирил на виолончело”, споделя той. А още по-болезнен е споменът за последния му инструмент, който се повредил, а впоследствие певецът така и не си купил нов.
Благовест си спомня с усмивка и шегите на брат си Светослав, който често го закачал за избора му на виолончело. Въпреки това инструментът продължава да заема специално място в сърцето му.
“Това е феноменален инструмент. Свиренето релаксира психиката ми, доставя ми чисто щастие и ми носи невероятен вътрешен емоционален баланс. Понякога наистина ми липсва”, признава изпълнителят, за когото виолончелото никога не е било просто средство за музикална изява, а начин да открива спокойствие и вътрешна хармония.
Благовест се връща и към големите турнета на дуета в бившия Съветски съюз. Тогава братя Аргирови пеели пред многобройна публика и се радвали на огромна популярност. Финансовата равносметка обаче не била толкова впечатляваща, колкото изглеждал успехът на сцената.
Певецът признава, че днес възнагражденията от онези години му се струват скромни на фона на мащаба на концертите. Въпреки това спомените му не са изпълнени с горчивина.
Благовест не крие гордостта си от постиженията в младостта.
“Да не звучи като самохвалство, но завърших музикалното училище със златен медал, бях на първо място в Консерваторията”, разказва той. И до днес хора го питат защо е изоставил виолончелото и не е продължил кариерата си като класически музикант. Но въпреки носталгията по инструмента, изпълнителят е убеден, че животът е бил щедър към него и брат му.
“Съдбата беше благосклонна към нас. И до днес се радваме на огромната любов на хората и работим това, което ни прави истински щастливи – пеем от душа и сърце! Ние сме истински късметлии!”
