Съществуват хора с наистина златно сърце – безкористни, отдадени на другите и загрижени за чуждото страдание. Такъв е и човекът, чиято история ще ви разкажем днес.
Тонг Фуок Фук от Виетнам показа на този свят какво всъщност означава безкористност. Всичко започва през 2001 г., когато жена му забременява.
Седнал в коридора на болницата, Тонг забелязва, как бременните жени влизат в кабинета и го напускат облени в сълзи. И без дете.
Той не разбира веднага значението на случващото се. Тонг не може да проумее как може да убиеш собственото си бебе. Да убиеш и дори да не го погребеш човешки.
Ситуацията невероятно докосва сърцето на Тонга. Със собствени средства строителят решава да купи земя под хълма Хон Том, където може да погребе бебетата, чийто живот е прекъснат, преди да започне. След като получава разрешение от болницата, Тонг погреба повече от 10 000 бебета през първите няколко години.
Истинската цел на виетнамеца, обаче, е съвсем различна. Тонг се надява, че бременните жени, които посещават гробището, вече няма да искат да се отърват от собствените си деца.
Идеята му успява: след известно време майките, които поради материални трудности не могат да осигурят бъдеще на детето си, започват да се обръщат към Тонг за помощ.
Отговорът на човека трогва всички дълбоко. Тонг се съгласява да вземе в семейството си всички нуждаещи се деца. На гробището, изпълнено с тъга и скръб, е построена къща, която става дом за повече от 100 деца.
Съчувствайки на проблемите на други хора, Тонг се съгласява да върне децата на майките, когато техните финансови и семейни трудности приключат.
За да не бърка имената на 100-те му осиновитени синове и дъщери, Тонг им дава сладки прозвища. Например, “Вин” (чест) или “Там” (сърце). Всички бебета носят фамилното име на майка си и фамилното име на Тонг.
“Ще продължа до последния дъх”, казва бащата на много деца. “Надявам се, че моите деца също ще помогнат на хората, когато напусна този свят.”
Очите на децата в тези снимки искрено сияят от щастие. Можете да научите много от такъв баща!
