Хаос с цените може да настъпи, след като днес приключва двойното обозначаване на стоки и услуги в левове и евро.
От утре – 9 август, цените ще се обявяват само в евро, но по своя преценка търговците могат да продължат да посочват и левовата равностойност единствено с информационна цел, което може да доведе до смут сред клиентите. Според експерти премахването на двойното обозначаване може да доведе и до скок на цените, тъй като вече потребителите няма да могат да сравняват със сумата в левове.
Днес приключва едногодишният период на задължително двойно обозначаване на цените в левове и евро в България. Временната мярка имаше за цел да подпомогне потребителите да свикнат по-лесно с новата валута и да се предотврати нелоялното повишаване на цените от страна на търговците.
Когато търговецът продължи доброволно да посочва и левова равностойност, трябва недвусмислено да е видно, че цената в евро е единствената продажна и платима цена, а стойността в левове има само справочен характер. Цените в евро и левове трябва да са изписани ясно и коректно, по начин, който не поставя потребителите в заблуждение.
След превалутирането сумите в евро се закръгляват съгласно законово определените правила, които включват математическо закръгляване до втория знак след десетичната запетая.
Законът за въвеждане на еврото в България не предвижда специален преходен период по отношение използването на менюта, ценоразписи, каталози, брошури и други печатни материали с двойно обозначени цени след изтичане на периода на двойно обозначаване. Това не означава, че всички такива материали задължително трябва да бъдат унищожени или изцяло преиздадени от 9 август 2026 г. Те могат да продължат да се използват, когато цената в евро е актуалната платима цена, а левовата стойност остава справочна и неплатима.
И след изтичане на периода на двойно обозначаване на цените потребителите продължават да бъдат защитени срещу неправилно превалутиране и нелоялни търговски практики. В случаите, в които търговец е увеличил цените на предлаганите стоки или услуги без обективна икономическа обосновка, както и при нарушения, свързани с касови бележки, фактури или други разплащателни документи, сигналите се подават до Националната агенция за приходите (НАП).
При установени нарушения, извършени от банки, включително във връзка с обмяната на валута, таксите или обслужването на клиенти, сигналите се подават до Българската народна банка (БНБ).
