На 6 октомври 2018 г. Русе е разтърсен от едно от най-жестоките престъпления в най-новата история на града. Убита е журналистката Виктория Маринова. Случаят предизвиква огромен обществен отзвук в България и извън страната, а първоначалните подозрения са, че престъплението може да е свързано с професионалната ѝ дейност.
Само четири дни по-късно в Германия е задържан 21-годишният тогава Северин Красимиров. След екстрадирането му в България той признава, че е нападнал, изнасилил и убил Маринова. Пред Русенския окръжен съд прави пълни самопризнания и делото приключва по реда на съкратеното съдебно следствие.
Красимиров е осъден на 30 години лишаване от свобода. Случаят се превръща и в един от основните аргументи в последвалия обществен дебат за възможността извършители на особено тежки престъпления да получават намалени наказания заради самопризнания. Впоследствие законодателството е променено и съкратеното съдебно следствие при умишлено причиняване на смърт вече не позволява подобно редуциране на присъдата.
“Бях пиян и дрогиран“
Днес Северин Красимиров е почти на 29 години и изтърпява присъдата си в Ловешкия затвор. От години животът му преминава зад решетките, а до края на наказанието остават още повече от две десетилетия.
Разказва, че преди убийството е живеел в Германия, където работел в строителството. Имал съпруга, а в България се прибирал за празници и почивки. Признава, че употребявал алкохол, а понякога и наркотици.
При едно от тези прибирания бил на рожден ден. По собствените му думи в нощта преди престъплението бил пиян и дрогиран. Нямал пари за такси и тръгнал пеша към дома си. Именно тогава срещнал Виктория Маринова.
Красимиров категорично отрича убийството да е било поръчано или да е имало връзка с журналистическата работа на жертвата. Твърди, че преди престъплението никога не е посягал на жена.
След убийството напуска България и заминава за Германия, където скоро след това е задържан. Впоследствие е екстрадиран и изправен пред българския съд.
Години след престъплението Красимиров казва, че съжалява за стореното.
“Не мога да върна времето назад. Ако мога да дам моя живот тя да се върне, без да се замисля, ще го направя.“
Той описва детството си като нормално, макар съдбата на семейството му да е белязана от тежки моменти. Баща му умира в затвора, когато Северин е още дете. Първоначално за него се грижи баба му, а впоследствие – майка му.
Животът зад решетките
В затвора Красимиров прекарва част от времето си в четене и учене. Казва, че предпочита криминални романи и книги, свързани със затворници и живота зад решетките.
Твърди обаче, че не му позволяват да работи заради наложени дисциплинарни наказания. Според неговата версия възможността за работа в затвора често зависела и от това дали лишените от свобода дават информация на надзирателите.
“Трябва да шпионираш, тогава те пускат на работа. Отиваш при старшината да кажеш, че еди къде си има телефон, наркотици или нещо друго, тогава те пускат на работа.“
Това са твърдения на Красимиров, за които в разказа му не са представени независими доказателства или позиция на затворническата администрация.
Осъденият отправя и обвинения за корупция сред служители на затвора. Оплаква се, че с лишените от свобода не се работи достатъчно за тяхната ресоциализация.
По думите му към него има “специално отношение“, а досега не е получавал възможност за свободно свиждане. Той обвинява държавата, че не му предоставя достатъчно възможности да покаже, че може да се промени.
Още 22 години зад решетките
Пред Северин Красимиров остава по-голямата част от присъдата. Ако я изтърпи докрай, той ще напусне затвора на около 51-годишна възраст.
Самият той признава, че трудно си представя живота си тогава. Не знае каква работа би могъл да намери след десетилетия зад решетките и смята, че в България ще му бъде изключително трудно да започне отначало.
Въпреки това говори за бъдеще извън затвора. Мечтае някога да има семейство, нормална работа и възможност да живее в чужбина. Надява се, че дори след 50-годишна възраст ще може да започне нов живот.
Но между тази мечта и свободата стоят още 22 години затвор – последицата от престъплението, което през октомври 2018 г. отне живота на Виктория Маринова и потресе цяла България.
