Разплака публиката, благодари й и обеща, че ако има сили ще се върне
“Благодаря на всички! Ако имам сили ще продължа и есента, ако не – това ще е прощалното ми “сбогом” със сцената”.
Това сподели тъжно усмихнат пред разплаканите зрители големият актьор Васил Михайлов. Точно преди ден, когато бе първото му участие за сезона, обичаният от малки и големи артист реши да си вземе сбогом с публиката със спектакъла “Завещанието на целомъдрения женкар”. В него 88-годишният доайен на Театъра на българската армия играе Дон Жуан. И в живота Васил Михайлов притежава харизмата на покорител и съблазнител.
“Влязох в ролята на най-желаният мъж в живота на много жени за последен, 21-ви път. Избрах за раздялата сцената на Армията, защото това е моят театър от близо половин век”, каза преди представлението Михайлов.
Въпреки, че колеги и почитатели са възхитени от удивителната за възрастта форма на екранния Петко Войвода, самият той споделя, че не е точно така. “Не виждам, не чувам. Не съм играл целия сезон. Всъщност вчера бе и първото ми участие от сезона. А с него мисля и да го приключа”, призна лендарният актьор. Михайлов обаче не поясни дали сбогуването му с театъра е продиктувано само от здравословни проблеми.
Едно обаче е сигурно – че заради театъра знаменитият актьор захвърля бастуна и специалните очила, които му помагат в ежедневието да се справи с неподдаващата се на лечение очна катаракта.
Въпреки че и насън може да каже текста на ролята си в “Завещанието на целомъдрения развратник”, актьорът репетира поне две седмици постоянно вкъщи заедно с любимата жена – поетесата Гергана Михайлова.
“Аз съм зодия Овен, а Овенът, колкото повече остарява, толкова повече се усамотява. Много срещи с хора имам, много познати, но малко приятели ми останаха. Някои не ме разбират, когато цялото си свободно време прекарвам с внуците си. Никой не може да ми даде това, което преживявам с децата. Неотдавна ми зададоха въпроса: “Какво от живота си искаш да се повтори?”. Отговарям: “Животът!”. Много бързо отмина и не стига да станеш човек и децата си да възпиташ да станат човеци. Човек трябва да има път, по който да се изправи и да върви”, убеден е доайенът на Театъра на българската армия.
88-годишният Васил Михайлов и в момента е най-възрастният играещ актьор. Освен от изкуството, той не се е отказал и от политическите си анализи. На последните избори обаче не гласува. “Няма кой да ни донесе светлото бъдеще, в сравнение с възрожденците сегашните ни политици са “куче влачи, диря няма”. Искам извинение от българския народ, че не гласувам. Казвам това, защото през годините много хора ми вярваха, още от времето на филма “Капитан Петко войвода”. А аз от своя страна вече не вярвам в политиците и че нещо може да се промени с днешна дата”, каза малко преди поредните избори у нас Михайлов.
“Голяма грешка на българина е, че вечно чака месията. А спасител няма, това е самозаблуда все да чакаме “светлото бъдеще”, донесено от някой друг. Когато 30 и повече години не се променя хоризонтът, а се стеснява, какво да роди това ограничение – ограничени хора”, казва Михайлов.
Присети ли се за големият филм “Капитан Петко войвода”, в който изигра главната роля, Васил Михайлов казва с усмивка: “45 години станаха, но образът още е интересен и за младите хора. А помня и как ме приемаха с топлота хората и много ми вярваха. Петко не беше просто хайдутин, той беше държавник без държава. Хората ме припознаваха с него, защото в него имаше чест. Днес честта е дефицитна стока. Когато ме видят на улицата, още ми викат “Войводо”. Боли ме, че днес нямаме такъв гръбнак, на който да се подпрем”, казва актьорът.
И днес, на 88 години, никой от нас не вярва, че този титан може да се откаже от сцената, просто защото театърът за Васил Михайлов не е професия, а съдба.
