Родопчанинът изгражда със собствените си ръце малки светини по горска пътека край Смолян, където днес туристи спират за молитва и тишина
Без техника, без път и без да очаква отплата. Вече повече от десетилетие Александър Караджов носи камъни, цимент и пясък на гръб, за да изгради шест параклиса по живописните пътеки на Белия камък, скалата Невястата и манастира “Св. Пантелеймон”.
“Не е имало ден, в който да кажа: От утре ще строя параклиси. По-скоро с времето в мен узря усещането, че трябва да направя нещо добро, което да остане след мен”, разказва 37-годишният Александър Караджов.
Всичко започва през 2014 г., когато заедно със свой приятел поставят началото на първия параклис. До мястото няма път, а всеки чувал с цимент, пясък или камък е пренесен на гръб. Общото тегло на пренесените материали вече надхвърля осем тона.
“Най-трудни бяха моментите на физическо изтощение. Но тогава човек разбира, че силата не идва само от мускулите, а и от вярата”, споделя Караджов.
Днес шестте малки параклиса са любимо място за туристите. Хората палят свещ, прекръстват се или просто сядат за няколко минути в тишина. Именно това е най-голямата награда за Александър.
“Не ми трябват благодарности. Достатъчно е да видя човек, който е спрял, запалил е свещ или просто е поседнал в тишина. Тогава знам, че всичко си е струвало”, казва Алекс.
Всеки параклис е посветен на различен светец, а изборът по думите му никога не е случаен. В строежите е вложил не само лични средства, но и безброй часове труд. Въпреки това не смята, че е правил жертви.
“Когато правиш нещо със сърце, не го измерваш само в пари”, убеден е родопчанинът.
И макар вече да е изградил шест параклиса, мисията му не е приключила.
“Докато имам сили и усещам, че това е моят път, ще продължавам”, казва Александър, който вярва, че “най-ценните неща, които човек оставя след себе си, не са за него самия, а за хората, които ще минат по пътя след него”.
