Шест масивни врати пазят “Обект НУЛА”, изграден с оръжейни помещения, мащабни зали и командни центрове
Доли ТАЧЕВА
“Това е най-голямата и строго пазена мистерия в България. Място, което официално не съществува в нито един архив! Отидох на почивка. Разхождайки се, ми замириса на стар бункер и попаднах на нещо интересно.”
С тези думи изследователят Анатоли Василев започва разказа си за един от най-загадъчните обекти в страната ни. Приключенецът е известен с това, че проучва локации, които често не съществуват на туристическите карти. По време на лятната си почивка Анатоли попада на занемарен хотел и веднага решава да провери какво има във и под него. Каква е изненадата му, когато се натъква на изоставен, очевидно секретен бункер и тунели, за които се носят легенди от десетилетия.
Твърди се, че под земята се крият мащабни зали, скрити изходи и тунели към секретни военни обекти. Следите насочват към района на Черно море и по-конкретно около Златни пясъци, но точната локация е строго пазена от съображения за сигурност. Василев изрично призовава хората да не се опитват да търсят входа, тъй като бункерът е истински смъртоносен капан за непрофесионалисти.
“За първи път усещам такъв адреналин. Никога не съм си мислел, че някога ще успея да вляза в подобно нещо. Огромно е и е пълно с уреди. Това не е било обикновено подземие, нещо много по-голямо е”, отбелязва приключенецът пред камерата.
Според градските легенди става дума за така наречения “Обект НУЛА”, който се спуска на шест нива в земните недра, а огромни тунели го свързват с други стратегически съоръжения. Разказва се за скрити изходи, тайни зали и помещения, предназначени за висши военни и държавни ръководители в случай на ядрена война. Легендите описват и секретни лаборатории, запаси за години напред и системи, способни да поддържат подземния комплекс напълно автономен. Историята на подземния град се свързва с един от най-напрегнатите периоди от българското минало – Студената война, когато страната е управлявана от Българската комунистическа партия. Знае се, че през десетилетията на управление на Тодор Живков отбранителното планиране включва изграждането на защитени командни пунктове, предназначени да осигурят управлението на държавата и армията при извънредни ситуации. Архивни изследвания потвърждават, че България е планирала подобни съоръжения още през 50-те години в условията на конфронтацията между Източния и Западния блок.
Първото нещо, на което се натъква Василев, влизайки в загадъчния обект, са шест масивни врати, подредени една след друга като последна преграда между външния свят и скрития комплекс. В бункери от този ранг входът е много важен. Вратите образуват затворени камери и са предназначени да издържат на огромно налягане и да спират проникването на опасен въздух, особено когато човек влиза отвън в условия на ядрена или химическа война.
Зад херметическите порти се вият дълги коридори, които водят към отделни помещения. На места се виждат контролни табла, кабели и останки от техника, която някога вероятно е поддържала връзката между отделните части на обекта. След това Анатоли попада в огромни зали, където стоят дизелови генератори с размерите на машини от завод.
“Има и филтриращи системи, предназначени да пречистват въздуха, както и големи метални цистерни за гориво, нужно за работата на генераторите”, обяснява Василев.
Разходката отвежда и до специални помещения със звукоизолация, предназначени вероятно за секретни разговори. Анатоли влиза в хладилни стаи, складове за секретна документация и оръжейни помещения. Изследователят успява да проучи първите две нива под земята, тъй като по-надолу всичко е наводнено. Освен това изоставените подземни съоръжения крият реални опасности. Необезопасени шахти, компрометиран бетон, ръждясали конструкции и възможен недостиг на кислород превръщат проникването без специализирана подготовка в сериозен риск.
