Официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) отчитат минимално поскъпване от 0,2% в сферата на здравеопазването у нас, но сигналите от пациенти и представители на фармацевтичния бранш очертават коренно различна тенденция.
От сектора потвърждават за среден ръст от около 10% в стойността на медикаментите след въвеждането на еврото в страната.
Натрупаното напрежение около цените на жизненоважните продукти се усеща все по-осезаемо. Пенсионери и хронично болни споделят за драстични разлики в месечните си разходи за поддържаща терапия. Един от примерите е 73-годишният Богдан Генчев, претърпял сърдечна операция, който купува медикаменти за кръвно и сърце и отчита двойно увеличение, като препарати от 10 лева са достигнали цена от 10 евро в рамките на последните два месеца.
Сигнали за завишени цени постъпват и от Велико Търново, където граждани констатират повишение при медицинската козметика и хранителните добавки. Местни жители отбелязват, че артикули, стрували 1,10 лева преди години, в момента се продават за над 1 евро, а аналози с по-малка разфасовка от 5 милиграма достигат над 4 евро.
Магистър-фармацевтът Яна Узунова посочва, че корекции нагоре има при почти всички продуктови групи – включително антибиотици, противовирусни препарати, медикаменти без рецепта и хранителни добавки, като промяната варира от центове до евро и повече.
От бранша подчертават, че аптеките нямат пряк контрол върху този процес, тъй като стойността на стоките се определя още в складовете на едро, а цените на регулираните лекарства зависят от Националния съвет по цени и реимбурсиране.
Здравният икономист Аркади Шарков уточнява пред Bulgaria ON AIR, че основната динамика и поскъпване се наблюдават при медикаментите на свободна продажба, докато при тези по лекарско предписание ръстът на годишна база е малко над 1,5%. Експертните наблюдения показват, че в рамките на последните три години общото поскъпване при лекарствените продукти възлиза на около 10%.
