Още на 10-годишна възраст Максим Дица влиза в първия си брак, а на 14 става баща. Днес, едва на 29 години, той вече е дядо, управлява два бара и се опитва да съчетае вековните ромски традиции със съвременния начин на живот.
Максим е добре познат в общността си, където някои го наричат „Руския“ заради по-нестандартните му възгледи и любовта към модерния начин на живот. Въпреки това той не крие, че за него произходът и семейните традиции остават изключително важни.
Женен още като дете
Първият му брак е уреден от родителите, когато е едва на 10 години. По-късно, на 13-годишна възраст, той сключва втори брак с Роза от Санкт Петербург, като този път родителите му все пак се съобразяват с мнението му.
Година по-късно се ражда първата му дъщеря. Впоследствие семейството се увеличава с още две момичета, а когато най-голямата му дъщеря навършва 14 години, и тя се омъжва. Преди няколко месеца Максим става дядо.
От модел до собственик на два бара
Максим напуска училище още в пети клас, но днес признава, че ако има син, би настоявал той да получи добро образование.
През годините работи в заведение за бързо хранене, занимава се със строителство и търговия, а за известно време дори се изявява като модел в рекламни кампании и местни списания.
Днес той притежава два бара в Екатеринбург. Първото заведение купува почти случайно, а второто открива в края на 2025 година.
Традициите остават важни
Въпреки модерния си начин на живот Максим продължава да спазва много от традициите на своя народ. Той разказва за тях в социалните мрежи и се стреми да разбива стереотипите за ромската общност.
По думите му мъжете не трябва да носят къси панталони в присъствието на по-възрастни хора, а омъжените жени са длъжни да носят дълги поли. Въпреки това той признава, че понякога си позволява малки отклонения от правилата.
Максим мечтае и за син, който според традицията остава при родителите си. Затова той и съпругата му дори обмислят инвитро процедура, за да увеличат шансовете си да имат момче.
Макар да живее между два различни свята, Максим Дица е убеден, че човек може да уважава традициите на предците си и едновременно с това да следва собствения си път.
