До края на 2026 г. бялото саламурено сирене ще бъде подложено на най-сериозната регулация от десетилетия насам. Министерството на земеделието затяга стандартите, за да върне продукта към автентичния му характер – плътен, стегнат, с ясно изразен млечен вкус, без излишна вода и без подвеждащи етикети.
Днешното заседание на работната група към Министерството на земеделието и храните е ключово: то трябва да финализира промените в наредбата за млечните продукти, които ще бъдат публикувани за обществено обсъждане в следващите седмици. Зам.-министърът проф. д-р Крум Неделков потвърди, че новите изисквания ще влязат в сила в края на ноември или най-късно до края на годината.
Край на сиренето с високо водно съдържание
Промените са насочени към най-проблемната част от пазара – продуктите, които съдържат прекалено много вода и се продават като сирене, но нямат нищо общо с традиционния вкус.
Досега максимално допустимото водно съдържание беше 60%. Новата наредба го сваля до 58%, като целта е продуктът да се доближи до качеството на истинското българско саламурено сирене, познато от миналото.
Понятието „сирене с високо водно съдържание“ отпада напълно. Според проф. Неделков продукти с 63–65% вода „вече отиват към съвсем друг артикул“ и не могат да се наричат сирене.
Ще поскъпне ли сиренето?
Министерството уверява, че новите стандарти няма да доведат до осезаемо увеличение на цената. Очакваният ръст е едва 0,2–0,3%, което е практически незабележимо за крайния потребител.
Това е важно, защото по-строгите правила често водят до поскъпване. В случая обаче браншът и държавата са единодушни: качеството може да се повиши без да се натоварва семейният бюджет.
Какво още се променя?
Паралелно с водното съдържание се обсъждат и други параметри, които да гарантират, че продуктът наистина е сирене:
• Минимум 42% сухо вещество – това е новият праг, който се предлага за всички продукти, носещи името „сирене“.
• По-ясни дефиниции за съставките и технологичните процеси.
• Стриктно разграничаване между сирене и имитиращи продукти.
Следващата стъпка: Нови правила за кашкавала
Промените няма да спрат само при сиренето. Министерството подготвя и нов стандарт за българския кашкавал – един от най-емблематичните млечни продукти у нас.
Идеята е производството да бъде непрекъснат процес, като евентуално прекъсването да не надвишава 24 часа. Това ще ограничи практиката да се използват междинни полуфабрикати и ще насърчи производството на кашкавал от българско мляко, а не от вносни суровини.
Паралелно се обсъжда и по-прецизна дефиниция на продукта, за да се гарантира, че на пазара се предлага истински кашкавал, а не имитации.
Защо тези промени са важни?
Българското сирене и кашкавал са част от националната идентичност. Те са продукти, които носят вкус на традиция, на дом, на земя. През последните години обаче пазарът се напълни с евтини имитации, разредени с вода, с добавки и с компромиси.
Новите правила са опит да се върне доверието – да се гарантира, че когато купуваме сирене, получаваме сирене, а не продукт, който само носи това име.
Това е стъпка към защита на българските производители, към по-чист пазар и към възраждане на вкуса, който поколения българи разпознават като свой.
